Седнах за малко на една от пейките в градската градина, близо до площадка с пясък, на която си играеха деца. Млада дама, вероятно майка, наблюдаваше внимателно играта на двегодишното си дете: кофичката, лопатката, формичките, пясъкът…Детето следваше някаква своя логика на действията си. Внезапно към него дойде друго дете, дръпна от ръцете му кофичката и лопатката и се отдалечи. Ощетеното дете остана с отворена уста, не проумявайки какво е станало.

 - Господи! – възкликна възмутено майка му. – Каква агресивност! Сигурно това е

научено от родителите, няма как да е другояче. Какви деца растат – брутални и жестоки!

Преди още да се намеси, нейното двегодишно дете стана, отиде при другото дете, бутна го и си взе обратно кофичката и лопатката.

 - Господи! – възкликна умилително майката. – Милото! Как само успя да си върне

заграбеното! Така трябва, миличко, така трябва! Животът е много, много труден. Успяват само бруталните и жестоките.

Децата продължиха да си играят.

А аз реших, че е време да си тръгвам.

Георги К. Спасов