al_arnaudov191023a.jpg

„Изключителен труд“, „плод на много работа“, „педантична прецизност в изследване на фактите“, „невероятен перфекционист“ – тези думи и много други, изказани с огромно уважение и възхита чу за себе си Александър Арнаудов на снощното представяне на най-новата му книга „Отдаденост“. Книгата е с подзаглавие „Българско семейство с корени от Дебърско и Граово“ и представлява родовата история на два рода – бащиния и майчиния. Организатори на представянето са Община – Пазарджик, Читалище „Хр. Ботев“ – Пазарджик и ХГ „Ст. Доспевски“ – Пазарджик.


„Тази книга е огромен труд. Казвам го като човек, изкушен от словото. Когато словото е плод само на въображение и личен житейски опит, трудът е един. Различно е когато словото е вдъхновение, но и отговорност към други хора, към имена, дати, факти от далечното минало“. Това каза Цветанка Убинова, която като водещ на премиерата на книгата даде първо думата на Тодор Попов като гост на събитието.
Al Arnaudov191023b

„Тук сме, обединени от нашето уважение към г-н Арнаудов, към това, което той е направил за нашия град и продължава да прави“, каза Тодор Попов. „Атестатът за един човек е неговата биография. Г-н Арнаудов през целия си живот е показвал, че обича корените си, обича българските ценности и целият му живот е пример на един достоен, отговорен, умен и работлив човек. За мен е чест, че го познавам и че през годините сме си партнирали в осъществяване на не една от неговите мечти. Радвам се, че част от тях успяхме да сбъднем“, каза още Тодор Попов. Една от големите сбъднати мечти, за които говори досегашният кмет на Община Пазарджик е издаването на Енциклопедия на Пазарджик, което стана по инициатива на Александър Арнаудов и с подкрепата на Община Пазарджик.

Тежка задача да представи накратко биографията на автора имаше Цветанка Убинова, защото за човек с такава биография като неговата, може да се говори дълго, но е трудно да се говори кратко. Александър Арнаудов е роден в с. Динката. Завършва Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, курс по стенография, учи есперанто, преподавател по български език, уредник в Историческия музей в Пазарджик, директор на музея, курс по етнография, проучва материалната духовна култура на нашия край, хайдутството, Възраждането, фолклора, уредник е на къщата на Георги Герасимов 2001-2005, автор е на първата експозиция на къщата музей „Константи Величков“, на Етнографската експозиция, автор е на повече от 500 статии, публикувани в различни издания, инициатор е за издаване на Енциклопедия на Пазарджик и Пазарджишка община през 2011 г., председател на редакционната колегия и автор на 99 статии в нея, председател на настоятелството на НЧ „Христо Ботев - 1897“ – Пазарджик, носител на орден „Кирил и Методий“ – III степен, почетен гражданин на Пазарджик.

Книгата „Отдаденост“ беше представена от Пенка Николова, гл. уредник в Регионален исторически музей – Пазарджик. Отговорни към перфекционизма на Пенка Николова, наследен от нейния учител в изследването на историята Александър Арнаудов, публикуваме дума по дума представянето на книгата:


Проучването на родовата история на известни пазарджишки жители е с много ранна дата. Началото в Пазарджик поставя Христо Захариев, синът Стефан Захариев – един от най-достойните пазарджиклии от епохата на българското Възраждане, с подробна родословна карта и дори я отпечатва. На 1 януари 1893 г. от печатницата на Братя Даскалови излиза Родословната карта на Стефан Захариевия род. В следващите няколко десетилетия свои принос в родовата история на Пазарджик имат проучватели като Константин Христович, Стефан Хаджирашков, Стоянка Христович, Иван Батаклиев, в по-ново време - Константин Генчев, Костадин Демирджиев, Димитър Жлегов, Бистра Риндова...
Ето че сред многобройните етнографски и исторически изследвания на Александър Арнаудов се появи и родово изследване. Книгата не е изненада за познавачите на неговите проучвания, защото родознанието не е чуждо на научните му дирения. Авторът проучва родствениците на именитите ни съграждани Константин Величков и Георги Герасимов. През 1994-1999 г. той дори е председател на дружество „Родознание” в Пазарджик.
Заглавието на книгата казва много и то напълно приляга на съдържанието.
За обширното си родословно изследване Ал. Арнаудов събира сведения от близки и далечни роднини, издирва документи и илюстрации от национални и местни архивохранилища, музеи, черкви, читалища в продължение на повече от 10 години. Така след неуморен труд в началото на 2018 г. се появява ръкописът озаглавен „Отдаденост. Българско семейство с корени от Дебърско и Граово”.
Авторът си поставя конкретната задача да проучи своите предци от двата рода - бащиният род Арнаудови и майчиният Дангурови. Хронологическите рамки на изложението обхващат повече от век и половина, от втората половина на ХIХ до началото на ХХI в. С многобройни сведения авторът проследява покойни и живи членове на двата рода. По-богата се оказва събраната информация за бащиния род Боеви – Арнаудови. Родоначалник на рода е Бойо от с. Дебърско, чийто син Петър, малко преди Освобождението през 1878 г., се преселва от Македония в Сливнишко. Проучването за рода Дангурови от с. Бегуновци, Брезнишко е застъпено с по-малка текстова и илюстративна част.
Проследени са 9 поколения на повече от 300 фамилии от двата рода - 175 семейства от Арнаудовия род, 93 семейства от Дангуровия род и 40 близки семейства на по-далечни родственици.
И тук веднага искам да откроя особеностите на историческото повествование, които го правят ценно за историографията. На първо място това е обстоятелството, че авторът поставя в центъра на изложението човека и рода, без да го изолира от събитията.
В традиционното научно изследване водещи са процесите, при което прякото участие на човека в тях се изгубва, размива. Подходът на автора тук, съобразен със спецификата на изследването, е друг - посочването на конкретните хора умело уплътнява историческата събитийност, тя става близка и понятна за масовия читател. Целият текст изобилства не само с имена на конкретни хора - на българи, турци, гърци, албанци; на управници, учители, свещеници, търговци, занаятчии, селяни; на учени, културни деятели, чиновници. Двата български рода са описани в съзвучие с факти от историята на селища, черкви, обществени и занаятчийски организации, дружества.
Тази на пръв прочит схематична и суховата част от изложението носи богата историческа информация: за старите корени на местното население, за етническия му състав, за икономическия живот в различните селища в които са живели предците на автора. Тематично авторът ни запознава и с кооперативното движение в Пазарджик, с историята на есперантското дружество „РАДИО” и пр.
Впечатляваща е историческата добросъвестност в работата на Ал. Арнаудов, в която съм се убеждавала нееднократно. Авторът не се поддава на изкушението малко да промени или да подмине някои факти, за да героизира или драматизира събития и личности.
Друга особеност на повествованието са разказаните спомени и случки, които изпълват текста и му даряват запомняща се живост и колорит. Именно те дават възможност на читателя да усети атмосферата на съответното историческо време, да го съпреживее.
Изказът и информацията в текстовата част са подчертано конкретни, а добавените библиографични текстове обогатяват цялостното изложение.
Съдържанието на книгата е богато илюстрирано с фотографии, карти, схеми, документи, някои от които имат значение не само за краеведението, но и за националната ни история. Съществен принос в онагледяването на книгата имат и 23 приложения на ръкописи, протоколи, летописни бележки, списъци и пр. Ценно е представянето на изследваните родове с две компютърни графики.
Интересен е дизайнът на корицата, дело на художника Славчо Славчев, с умелото използване на автентични фотографии на предци от Арнаудовия род.
Написването на книжни издания като днешното e доста трудоемко: трябват специфични познания, много време, целенасоченост и всеотдайност, за да се подготви стойностен, разбираем и увлекателен текст. Но те са градиво за историята на всеки народ. Изследването на една фамилия, на един род слага началото на историята на едно селище. Историите на българските селища вкупом формират националната ни история, дефинират принадлежността ни към Отечеството. И това не еднократен акт, а процес, който продължава във времето и всяко поколение оставя своя следа.
Без съмнение в книгата „Отдаденост” гласът на българското семейство с корени от Дебърско и Граово, звучи отчетливо и категорично. Доц. д-р Христо Темелски я определя като „сериозна и интересна родова енциклопедия”.
Написана с много любов и четяща се с интерес, книгата е адресирана преди всичко към родственици и приятели. Но тя има стойност за всички млади читатели.
Със сигурност паметната среща на няколко поколения в тази книга ще бъде и щафета – щафета за идващите поколения на личности с различни идеи, манталитет и дарби, но хора, обединени от обичта и паметта за българската им принадлежност. Такова е и духовното послание на автора към родствениците му:
„Нека младото поколение на двамата ми рода и на моето семейство не само да се интересува и чете за своите предци, но и да издирва и допълва още за тях, да надгражда, за новите клони и листа с български имена в короните на техния бащин и майчин род. Да милее за родното, за своя род, да твори, та с общи усилия да множим доброто, да съхраним и да пребъдат българския корен, българският език и България.“

Добра среща на младото наследие от българските родове Арнаудови и Дангурови с техните предци!
Добра среща на читателите с книгата „Отдаденост”!

Пeнка Николова

След официалното представяне на книгата "Отдаденост" колеги на Александър Арнаудов изказаха своето възхищение от труда му, от работата му изобщо като историк, краевед, от дейността му като общественик. Част от тях споделиха, че книгата ще им бъде пример и ги е провокирала да се обърнат към родовите си корени.

Автор на материала: Катя Бузник



Loading...