RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Спомени за поета Теодор Траянов

На 30 януари се навършват 130 години от рождението на големия български символист Теодор Траянов. По този повод в три последователни дни ПА медия ще публикува три спомена за него от фондовете на  Държавен архив – Пазарджик. Материалите са подготвени от Мариана Керезова, гл. експерт в Държавен архив – Пазарджик. 
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Теодор Траянов - портретОт документалния фонд на поета предлагаме малко популярни спомени за поета и човека Траянов. За да ни стане по-близък и освен уважението, което сме изградили, да станем съпричастни с неговото време.


Спомен на народния артист Владимир Трандафилов

    “С поета Теодор Траянов ме свързаха в прекрасна дружба две неща: живият ми интерес към неговата малко “особена” поезия и вниманието, с което той следеше моите прояви на сцената на Народния театър. А то беше в годините на моята житейска и творческа младост. 
Едва ли някой от културните приятели на театъра в онова време, освен Николай Лилиев, умееше така компетентно и проникновено като Траянов да анализира и преценява театралните явления. Впрочем, той беше знаток по въпросите и на изкуствата и литературата в техните световни мащаби. След всяка среща с него, аз отнасях със себе си богати впечатления от една изключителна и всестранна култура. А колкото се касае до театъра, до актьорското изкуство, аз направо се чувствах вярно насочван към по-богати детайли в сценичните си задачи. Една щастлива случайност ме направи към 1930 г. съквартирант на Траянов в един апартамент на улица “Гладстон” – сега “Владимир Полянов” 37. Ето ме под един покрив с поета! Тук, в течение на много месеци, аз опознавах отблизо не само големия поет, както се казва по “пантофи”, а можах да оценя човека, личността, която блестеше с най-високи добродетели. В незабравими часове, в дългите зимни нощи, ние осъмвахме в разговори на най-вълнуващи теми. Аз ги очаквах в стаята щастлив да бъда слушател на някои негови творби, да узная негови творчески замисли. Още тогава аз бях запленен от “Умиращия Осиан” – макар и песен за чужда хероика, от “Към сянката на Спартак”, в памет на Христо Ботев, където звучи пламенен призив за бунт срещу “всеки нов Рим”, от патриотичното поклонение на поета пред Иван Вазов в стихотворението “Столетник” и поклона му пред Пенчо Славейков с “Иманяр”. На тия творби на Траянов аз станах възторжен изпълнител, както вече бях на огнената поезия на Смирненски, Хрелков, Сергей Румянцев, Людмил Стоянов и други наши поети.
    Няма да е преувеличено ако се каже, че Траянов беше патриот от най-чиста, романтична проба, демократ от най-ляв фланг, твърде далеч от категорията на политиканстващите “демократи”. И прибързано беше според мене да се окачествява неговата поезия като националистическа с шовинистически тенденции. Несправедливо беше уличаването на поета във “великобългарщина”. Аз не мога да забравя как Траянов, треперещ от гняв, заклеймяваше всички “родозащитнически” и тем подобни организации, които тровеха съзнанието на подрастващото поколение, по trajan7.jpgчийто гръб лазеха най-отвратителни политически буржоазни кариеристи. Теодор Траянов не се охранваше от създадените за тъмни противонародни цели фондове. И сега аз виждам на масата му почти постоянното “меню” за вечеря, особено през зимата: сирене, парче сланина, маслини и чашата чай, която добрата хазяйка, една весела габровка, му поднасяше всяка вечер.
    Траянов беше голям поклонник и тънък познавач на музиката. На неговия темперамент особено допадаше немската класическа музика с нейните велики представители Хайдн, Хендел, Брамс, Бах, Бетовен, Вебер, Вагнер. Влиянието им върху поетичното му творчество е осезаемо, като не се отминава безспорното влияние на немската романтична поетика. Такива изводи на времето даваха основание на някои литературни критици да отсъждат, че Траянов е изобщо “германофил” в най-широкия всеобхватен смисъл на думата, което беше, разбира се, далеч от истината. Когато ние спорехме върху “тенденциите на Траяновата поезия” и го лашкахме между великобългарския шовинизъм и германофилството, Траянов се задъхваше от негодувание по адрес на Хитлер и нацизма, Траянов страдаше от нахлуването на хитлеровите пълчища в Съветския съюз и предричаше крайната победа, на която той щеше да се радва най-много, ако беше я доживял. В годините на немската окупация на родината ни едно голямо германско издателство предложи на поета да издаде стиховете му, при един голям хонорар и при едно само условие: да не се печата стихотворението му, посветено на Хайне. Траянов не прие второто условие и остана на хляб и сирене, за да умре в пълна мизерия. Ето, такъв аз познах поета Траянов, такъв го запомних и няма да го забравя.”
           
            Владимир Трандафилов

На първата снимка: Портрет на Теодор Траянов, автор -  художника Борис Георгиев

На втората снимка: Теодор Траянов с група български писатели и артисти в Германия. Февр. 1917 г.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Биографична визитка

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Т. Пазаржик. Завършва гимназия в София, след което се записва студент по архитектура във Виена. Работи в българските дипломатически мисии във Виена и Бреслау. Като доброволец се сражава храбро за българската кауза през Балканската война, след което отново заминава за Австрия. В България окончателно се завръща през 1923 г. Умира на 15 януари 1945 г. в София.
    Живял и творил в чужбина и България, Теодор Траянов се изявява като талантлив и оригинален творец. Поетичното му творчество е събрано в стихосбирките “Regina mortua” (1908), “Химни и балади” (1911), “Български балади” (1921), “Песен на песните” (1923), “Романтични песни” (1926), “Освободеният човек” (1929) и “Пантеон” (1934).
    Макар да изпитва влиянието на немския символизъм и да се проявява като най-ярък представител на българския символизъм, дълбока основа на неговите творчески въжделение е реалният живот и особено покрусата на българския народ от националните катастрофи. Неговите стихове го “приближават до творческия свят на Гьоте, Шилер, Хайне и го поставят в редиците на неговите съвременници – Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов” – Людмил Стоянов.
    Теодор Траянов е всестранно надарена личност. Той е драматург, преводач, рецензент, шахматист, с интереси към астрономия, музика и математика. Създател и редактор на литературното списание “Хиперион” заедно с литературния критик Иван Радославов.
    Личният архив на поета е предаден в Държавен архив – Пазарджик през 1971 г. от Вера Балабанова. Документи за създадения фонд на негово име постъпват от децата му, приятели и близки. През 1982 г. по повод 100-годишнината от рождението на Теодор Траянов, в Държавен архив - Пазарджик е открита единствената (и до този момент) документална изложба, посветена на живота и творчеството на поета. Предадени са и негови лични вещи, които също са включени в експозицията. По същото време е проведена национална научна конференция. 


Мариана Керезова, гл. експерт в Държавен архив - Пазарджик






Тази страница е видяна: 1849

 Публикувано от: pamedia на събота 28 януари 2012 - 10:10:58

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
Втори опит и за читалище „Теодор Траянов“
Спомен на Христо Бразицов за Теодор Траянов
Теодор Траянов като отличен шахматист
Обявен е първият национален конкурс за поезия „Теодор Траянов“
Първата награда за поезия „Теодор Траянов“ ще бъде връчена на 30 януари
Андрей Андреев и Валентина Радинска са носителите на наградата за поезия на името на Теодор Траянов
Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия “Теодор Траянов”
Рекорден брой поети със стихосбирки участват в националния конкурс за поезия „Теодор Траянов”
За Теодор Траянов, ген. Нъждех и посветената на тях книга "Пророци на България и на Армения"
Поетите могат да кандидатстват за наградата "Теодор Траянов" с последната си издадена стихосбирка



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.4104 сек., 0.3253 от тях за заявки.