RSS емисии

    


 
 Мобилна версия
banner19_2.jpg
Бойка Маринска

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
gerb_pa_media_350x75.jpg
Спомени за поета Теодор Траянов

На 30 януари се навършват 130 години от рождението на големия български символист Теодор Траянов. По този повод в три последователни дни ПА медия ще публикува три спомена за него от фондовете на  Държавен архив – Пазарджик. Материалите са подготвени от Мариана Керезова, гл. експерт в Държавен архив – Пазарджик. 
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Теодор Траянов - портретОт документалния фонд на поета предлагаме малко популярни спомени за поета и човека Траянов. За да ни стане по-близък и освен уважението, което сме изградили, да станем съпричастни с неговото време.


Спомен на народния артист Владимир Трандафилов

    “С поета Теодор Траянов ме свързаха в прекрасна дружба две неща: живият ми интерес към неговата малко “особена” поезия и вниманието, с което той следеше моите прояви на сцената на Народния театър. А то беше в годините на моята житейска и творческа младост. 
Едва ли някой от културните приятели на театъра в онова време, освен Николай Лилиев, умееше така компетентно и проникновено като Траянов да анализира и преценява театралните явления. Впрочем, той беше знаток по въпросите и на изкуствата и литературата в техните световни мащаби. След всяка среща с него, аз отнасях със себе си богати впечатления от една изключителна и всестранна култура. А колкото се касае до театъра, до актьорското изкуство, аз направо се чувствах вярно насочван към по-богати детайли в сценичните си задачи. Една щастлива случайност ме направи към 1930 г. съквартирант на Траянов в един апартамент на улица “Гладстон” – сега “Владимир Полянов” 37. Ето ме под един покрив с поета! Тук, в течение на много месеци, аз опознавах отблизо не само големия поет, както се казва по “пантофи”, а можах да оценя човека, личността, която блестеше с най-високи добродетели. В незабравими часове, в дългите зимни нощи, ние осъмвахме в разговори на най-вълнуващи теми. Аз ги очаквах в стаята щастлив да бъда слушател на някои негови творби, да узная негови творчески замисли. Още тогава аз бях запленен от “Умиращия Осиан” – макар и песен за чужда хероика, от “Към сянката на Спартак”, в памет на Христо Ботев, където звучи пламенен призив за бунт срещу “всеки нов Рим”, от патриотичното поклонение на поета пред Иван Вазов в стихотворението “Столетник” и поклона му пред Пенчо Славейков с “Иманяр”. На тия творби на Траянов аз станах възторжен изпълнител, както вече бях на огнената поезия на Смирненски, Хрелков, Сергей Румянцев, Людмил Стоянов и други наши поети.
    Няма да е преувеличено ако се каже, че Траянов беше патриот от най-чиста, романтична проба, демократ от най-ляв фланг, твърде далеч от категорията на политиканстващите “демократи”. И прибързано беше според мене да се окачествява неговата поезия като националистическа с шовинистически тенденции. Несправедливо беше уличаването на поета във “великобългарщина”. Аз не мога да забравя как Траянов, треперещ от гняв, заклеймяваше всички “родозащитнически” и тем подобни организации, които тровеха съзнанието на подрастващото поколение, по trajan7.jpgчийто гръб лазеха най-отвратителни политически буржоазни кариеристи. Теодор Траянов не се охранваше от създадените за тъмни противонародни цели фондове. И сега аз виждам на масата му почти постоянното “меню” за вечеря, особено през зимата: сирене, парче сланина, маслини и чашата чай, която добрата хазяйка, една весела габровка, му поднасяше всяка вечер.
    Траянов беше голям поклонник и тънък познавач на музиката. На неговия темперамент особено допадаше немската класическа музика с нейните велики представители Хайдн, Хендел, Брамс, Бах, Бетовен, Вебер, Вагнер. Влиянието им върху поетичното му творчество е осезаемо, като не се отминава безспорното влияние на немската романтична поетика. Такива изводи на времето даваха основание на някои литературни критици да отсъждат, че Траянов е изобщо “германофил” в най-широкия всеобхватен смисъл на думата, което беше, разбира се, далеч от истината. Когато ние спорехме върху “тенденциите на Траяновата поезия” и го лашкахме между великобългарския шовинизъм и германофилството, Траянов се задъхваше от негодувание по адрес на Хитлер и нацизма, Траянов страдаше от нахлуването на хитлеровите пълчища в Съветския съюз и предричаше крайната победа, на която той щеше да се радва най-много, ако беше я доживял. В годините на немската окупация на родината ни едно голямо германско издателство предложи на поета да издаде стиховете му, при един голям хонорар и при едно само условие: да не се печата стихотворението му, посветено на Хайне. Траянов не прие второто условие и остана на хляб и сирене, за да умре в пълна мизерия. Ето, такъв аз познах поета Траянов, такъв го запомних и няма да го забравя.”
           
            Владимир Трандафилов

На първата снимка: Портрет на Теодор Траянов, автор -  художника Борис Георгиев

На втората снимка: Теодор Траянов с група български писатели и артисти в Германия. Февр. 1917 г.
--------------------------------------------------------------------------------------------------

Биографична визитка

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Т. Пазаржик. Завършва гимназия в София, след което се записва студент по архитектура във Виена. Работи в българските дипломатически мисии във Виена и Бреслау. Като доброволец се сражава храбро за българската кауза през Балканската война, след което отново заминава за Австрия. В България окончателно се завръща през 1923 г. Умира на 15 януари 1945 г. в София.
    Живял и творил в чужбина и България, Теодор Траянов се изявява като талантлив и оригинален творец. Поетичното му творчество е събрано в стихосбирките “Regina mortua” (1908), “Химни и балади” (1911), “Български балади” (1921), “Песен на песните” (1923), “Романтични песни” (1926), “Освободеният човек” (1929) и “Пантеон” (1934).
    Макар да изпитва влиянието на немския символизъм и да се проявява като най-ярък представител на българския символизъм, дълбока основа на неговите творчески въжделение е реалният живот и особено покрусата на българския народ от националните катастрофи. Неговите стихове го “приближават до творческия свят на Гьоте, Шилер, Хайне и го поставят в редиците на неговите съвременници – Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Димчо Дебелянов” – Людмил Стоянов.
    Теодор Траянов е всестранно надарена личност. Той е драматург, преводач, рецензент, шахматист, с интереси към астрономия, музика и математика. Създател и редактор на литературното списание “Хиперион” заедно с литературния критик Иван Радославов.
    Личният архив на поета е предаден в Държавен архив – Пазарджик през 1971 г. от Вера Балабанова. Документи за създадения фонд на негово име постъпват от децата му, приятели и близки. През 1982 г. по повод 100-годишнината от рождението на Теодор Траянов, в Държавен архив - Пазарджик е открита единствената (и до този момент) документална изложба, посветена на живота и творчеството на поета. Предадени са и негови лични вещи, които също са включени в експозицията. По същото време е проведена национална научна конференция. 


Мариана Керезова, гл. експерт в Държавен архив - Пазарджик






Тази страница е видяна: 1862

 Публикувано от: pamedia на събота 28 януари 2012 - 10:10:58

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
Втори опит и за читалище „Теодор Траянов“
Спомен на Христо Бразицов за Теодор Траянов
Теодор Траянов като отличен шахматист
Обявен е първият национален конкурс за поезия „Теодор Траянов“
Първата награда за поезия „Теодор Траянов“ ще бъде връчена на 30 януари
Андрей Андреев и Валентина Радинска са носителите на наградата за поезия на името на Теодор Траянов
Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия “Теодор Траянов”
Рекорден брой поети със стихосбирки участват в националния конкурс за поезия „Теодор Траянов”
За Теодор Траянов, ген. Нъждех и посветената на тях книга "Пророци на България и на Армения"
Поетите могат да кандидатстват за наградата "Теодор Траянов" с последната си издадена стихосбирка



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.3958 сек., 0.3378 от тях за заявки.