bata_pamet1.jpg

Тържествено, в присъствието на военни, на офицери и сержанти от запаса, на представители на местната и държавната власт днес беше открит Мемориален комплекс в памет на загиналите във войните за освобождението на България и в Априлското въстание. На стените на паметника са изписани имената на 77 жители на с. Бъта, дали живота си за свободата.

Инициативата за обновяването на съществуващия паметник, издигнат през 1965 г. в с. Бъта, е от много отдавна, но реално по реализацията на тази идея се работи от четири години. С нелеката задача да се издирят имената на всички загинали, да се съгласува обновяването на паметника със съответните институции, да се съберат необходимите средства, да се проследи всеки етап от строителните и реставрационни дейности се зае инициативен комитет, председателстван от Цонка Кацарова.

Bata Pam2022otkr„В Бъта има отколешна мечта на жителите на селото имената на всички загинали във войните и в Априлското въстание да бъдат записани на този паметник. На него бяха изписани имената на част от загиналите във войните – общо четири имена. Останалите 44 също търсеха своето място. След допитване до хората, беше решено имената на 44-та да бъдат изписани на останалите две свободни страни на паметника, а пред паметника на специални конструкции бяха изписани имената на 14 загинали в Априлското въстание – толкова имена успяхме да издирим, макар че по сведения от репортажите на Макгахан общият брой на загиналите в Априлското въстание е 53. На плочата отдясно е изписано едно посвещение, което обединява  подвига и саможертвата на всички, чиито имена са тук. Затова ние нарекохме този кът Мемориален комплекс - той е определен преди години от жителите на Бъта за свято място и сега е допълнен с още историческа памет за приемствеността в борческите традиции на селото”. Това заяви пред ПАмедия Цонка Кацарова. Тя отправи специални благодарности към екипа на арх. Бойко Столичев и скулптора проф. Стефан Лютаков, към Министерство на отбраната, към фирмите от региона и дарителите, подпомогнали с труд и средства реализирането на инициативата за изграждане на Мемориален комплекс.

„Въпрос на национално достойноство, дълг, чест и обязаност за нас е подобни места да не бъдат оставени да тънат в немара. Именно поради това огромно уважение и респект заслужава Инициативният комитет в лицето на г-жа Цонка Чолакова Кацарова и авторският колектив в лицето на арх. Бойко Столичев и скулптора проф. Стефан Лютаков”, каза в словото си Методи Навущанов от Историческия музей в Панагюрище.

Кметът на Панагюрище Никола Белишки подчерта, че „тези хора, пред паметта на които днес полагаме венци и цветя, са били обединени и са вярвали  в едно- че България ще я има като свободна и просперираща държава. Така и ние трябва да имаме силата и волята да бъдем обединени, за да можем да дадем пример и на нашите деца”.

Цветя пред паметника положиха заместник областният управител на Пазарджик д-р  Красимира Радева, кметът на Панагюрище Никола Белишки и заместник-кметът Галина Матанова, кметът на Бъта Георги Александров, военни и  сержанти и офицери от запаса и от структурите им в Панагюрище, Пазарджик, Велинград, Септември и Пещера.

Тържествената церемония завърши със стихотворение на Цветанка Убинова, което е написано по този повод и беше изпълнено лично от нея:

 

ПОСВЕЩЕНИЕ

    „Юнаци, лека нощ!”
     Иван Вазов

 

По незнайни полета тревата
подвизи е покрила – горди,
чисти и смели чела,
и синовност, и сила…

 

Моят дядо под тази трева
някъде е заспал.
Ден след ден, векове синева,
залез чист, изгрев бял…

Тичат внуци. Правнуци растат
и в тревата играят.
Като пъстро хвърличо светът
под небето сияе.

Разцъфтяват и вехнат цветя,
пада сняг над снега,
м тъжна стряха звъни обичта
и се ражда дъга.

С голи весели колена
те чертаят пътеки
и в сърцата им семена
вдигат стръкчета леки:

спомен, сън, дума стара, прегръдка
и смутена забрава,
от заглъхнали извори глътка,
незавехнала слава…

А дълбоко под корен пръстта
с шепот роден говори
и запълва докрай с любовта
неоткрити простори.

От небето поройно валят
имена възкресени
и измиват злочестата смърт
в съживените вени.

После спират на камъка благ
и потъват в очите -
там, където Отвъдният праг
 се топи от сълзите,
там, където смирено, с любов,
в паметта коленичим.
И погалва ни благослов.
И отново обичаме…

Автор на материала: Катя Бузник

 Bata Pamet6 

 


bata_pamet2.jpg
bata_pamet3.jpg
bata_pamet4.jpg
bata_pam2022off.jpg


Loading...