„Миналата година предложихме 3 големи инвестиционни програми. Едната за физкултурни салони и спортни площадки, втората за строежи  и пристроявания на училища и третата за ремонт на ученически и студентски общежития.

Какво трябва да правим в образованието? Ще споделя нашите виждания: трябва да постигнем едно базово съгласие, защото най-важните промени изискват време. Примерно, промяната в учебните програми изисква 4, 5 или 6 години. Ако нямаме последователност в политиките, по-добре да не се захващаме.

Трябва да имаме базово съгласие и за продължаване на политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти и поддържането на ниво от поне 125% от средната за страната. Това ще гарантира, че учителската професия ще бъде привлекателна.

Другата политика, която трябва да продължим да следваме е, че всяко дете трябва да бъде обхванато  в системата на образованието. В ромските общности се виждат процеси на модернизация и те са резултат от това, че повечето от тях вече работят, пътуват, но не са всички и този процес е неравномерен.

Трябва да продължим а увеличаваме ресурсите за подкрепа – ресурсни учители, логопеди и т.н. , а също и да продължим да обезпечаваме средства за обновяване на материалната база в училищата, както и за обновяването на детските градини и площадките в дворовете -  за това е нужен бюджет за образование, като той трябва да е поне 4,5% от БВП“.  Това заяви Красимир Вълчев и изложи необходимостта от промени, които обаче да стават след широка дискусия с професионалните общности.

„Концептуално трябва да се промени образованието, трябва да развиваме у децата повече интердисциплинарни умения. Защо резултатите от теста PISA са ниски? – Защото не ги готвим за PISA“, коментира Вълчев. Той подчерта, че учебното съдържание е пълно с изключително много фактология, която трябва да бъде съкратена, още повече има нужда от време за дигитално образование, за работа с изкуствен интелект, но часовете в училище не могат да бъдат повече от 6, максимум 7 в някой от дните, но не всеки ден.

Според ексминистъра на образованието Красимир Вълчев учебните програми не са разработени добре и възпроизвеждат модела на заучаване на знания. Той засегна и въпроса с ангажимента на образователната система към възпитанието на подрастващото поколение. Одобрение в залата предизвикаха предложенията му да отпадне атестацията на учителите, както и в комисиите за конкурси за директори да участват и представители на съответните учебни заведения.

В отговор на въпрос от залата за Националното външно оценяване Красимир Вълчев заяви, че според него то не си е изиграло ролята, не е дало отговор на въпроса каква е добавената стойност на дадено училище към образованието на учениците, т.е. какъв е приноса на училището. „Резултатите от образованието трудно се измерват, защото в София, примерно, резултатите на учениците до голяма степен са плод на частни уроци. Тогава трябва да оценяваме усилията на преподавателите“, коментира още Красимир Вълчев.