top10tsitati.jpg

Топ 10 на цитатите от седмицата е поредица коментари с автор Георги К. Спасов - изтъкнат пазарджишки творец, хуморист и сатирик, автор на различни поредици, на които ПАмедия е давала трибуна през годините. 

 

ТОП 10

НА ЦИТАТИ ОТ СЕДМИЦАТА 10.03 – 17.03

 

 

10.

Ивайло ГЕРАСИМОВ, участник в риалити формата „Един за друг“:

„Първо се влюбих в гърдите на Хриси“

Едно мило признание, което обяснява донякъде тоталното увлечение на родните дами към редукция на гърдите им.  Христина и Ивайло бяха вторите отпаднали от „най-любовното предаване“ и е хубаво, че ни ги припомнят, иначе може да ги забравим.  „Шест години по-късно все още съм луд по тях“- признава Ивайло. За гърдите става дума. Май изразът „любов от пръв поглед“ ще позавехне за сметка на друг – „първо се влюбих в гърдите й“.

Мъжкият поглед, изглежда, се е смъкнал с една глава надолу.

9.

ЙОАННА:

„Не пей, само аз…“

Думи на малката дъщеря на Влади Зомбори и Весела Бабинова. Научаваме ги от „гордата“ й майка, която пуснала за целта клип в социалните мрежи, в който Йоанна свирила на розова китара – каква друга да е! – и пеела. И когато баща й се опитал да й приглася, тя му запушила устата.

Толкова малка, а вече има верен усет за истинската музика!

8.

Михаела СТОИЧКОВА, носителка на титлата „Мис Силикон“:

„Уголемих си задните части, вече съм като Бионсе“

Родните „звезди“, ако не се похвалят, няма и да разберем дали още ги има. Та така и с тази силиконова хубавица. Напомпила си дупето в Колумбия, където живеела от няколко месеца, даже се снимала и го показва. Вече приличало на „праскова“ благодарение на поставени мазнини. На дупе го докарала като това на Бионсе, остана само и да запее като нея.

7.

Георги ИВАНОВ – ГОНЗО:

„Благодаря на всички присъстващи в залата и тези, които гласуваха за мен, и на тези, които не са. Сега започва по-трудното. Знаете, че аз работя за всички вас. Аз съм ваш представител“

Усещането след тези „избори“ е като усещането след „онези“ избори: недоумение, огорчение, гняв и…безсилие. Изборът на този АТАВИСТИЧЕН бивш футболист е абсурден на фона на огромната подкрепа за Бербатов от фенове, които са дали своя „прочит“ на случилото се:

От трън, та на Гонзо

Гонзо като шеф на БФС, е най-българското нещо, което може да се случи с българския футбол.

Изборът на Гонзо вдъхна увереност в много ученици, че не е нужно да завършиш 8-ми клас, за да ръководиш българския футбол. Дори не е нужно и добър футболист да си бил.

6.

Мстислав ЧЕРНОВ, режисьор:

„Иска ми се никога да не бях правил този филм, бих искал да мога да го разменя за Русия, която никога не нахлува в Украйна“

Думи, произнесени при получаване на филмовия „Оскар“ за най-добър игрален документален филм – „20 дни в Мариупол“.

Това е първият Оскар в историята на Украйна.

Но не е повод за гордост и радост, а за болка и гняв.

5.

Виктор ОРБАН, премиер на Унгария:

„Доналд Тръмп няма да даде нито цент за войната между Украйна и Русия, ако бъде избран отново.“

Казано е: „Краставите магарета се надушват през девет дерета“.

Та така и с двамата. Приличат си, даже се обичат. С характерните си бомбастични изхвърляния Тръмп определя Орбан като „фантастичен лидер“. Не случайно унгарофилът Георги Марков, агент от ДС с псевдоними „Николай“ и „Стефан“, яростно отрича тезата за изолация на Орбан от държавите членки на ЕС и цитира думите на „великия“ Тръмп. Следователно този бивш агент и бивш гласовит седесар споделя убеждението на Орбан, че ако Тръмп стане президент, той ще прекрати доставките на оръжия от САЩ и войната в Украйна ще бъде прекратена. Звучи даже „миролюбиво“.

4.

Дейвид ПРЕСМАН, посланик на САЩ в Унгария:

„Съединените щати също искат мир. Желаем тази война да приключи. Но унгарското предложение не подобава на действителността"

Това беше реакцията на САЩ на думите на унгарския премиер Виктор Орбан за възможен край на войната в Украйна при победа на Доналд Тръмп в предстоящите избори за президент на САЩ. Орбан отказва да изпрати оръжия на Киев и многократно критикува санкциите на ЕС срещу Русия. Правителството му поддържа близки отношения с Москва, отчасти поради продължаващата енергийна зависимост на Унгария от Русия.

Понякога трябва да му припомнят чии танкове влязоха в Будапеща през 1956 година и смазаха протестите срещу просъветския режим. Но сега, за разлика от тогава, унгарският премиер има свободен избор: да остане или да излезе от западноевропейската общност. 

3.

Виктор ОРБАН, отново:

„Ако искаме да защитим свободата и суверенитета на Унгария, нямаме друг избор, освен да окупираме Брюксел"

Подобни войнствени призиви, иначе лишени от логично основание, още повече от възможна реализация, допадат на имагинерни групи, настроени революционно, и особено на онези унгарци, които мислят, че Брюксел ги подценява. Ето защо в предстоящите европейски избори те трябва да изпратят в европейския парламент истински „мъжкари“, като Орбан, техния лидер, който единствен се осмелява да противоречи на брюкселските чиновници.

Унгарският премиер често забравя принципите на ЕС за солидарност и заедност, за споделени тежести и отговорности. Той е като трън в това общество на държави съмишленици и ще дойде времето, иначе не бива, когато трябва да се измъкне – ще заболи, но най-вече за Орбан и Унгария.

2.

Джо БАЙДЪН, президент на САЩ:

„От двамата кандидати за президент, един е психически негоден, другият съм аз“

Шегата настрана, ама и двамата май имат нужда от специални грижи и наблюдение. Нормалният човек се пита как е възможно в тази велика страна да няма двама по-млади лидери на двете партии (демократи и републиканци) за кандидат-президенти. От решенията на президента на САЩ зависи не само тяхното бъдеще, но и това на много други държави.

Дано двамата да оправдаят твърдението, че старостта е символ на мъдрост!

1.

Бойко БОРИСОВ:

„В понеделник или папката ще бъде изпълнена, или отиваме на избори“

Дойде и денят Хикс, когато ще разберем дали ще отиваме на избори, или ще се повтори схемата с ротационното управление, което ни даде поне 3 урока:

  1. Възможно е да се работи продуктивно в „сглобка“ с политическия ти опонент;
  2. Постоянният диалог е „смазката“ в „сглобката“;
  3. Не може да има пълно щастие. През целия Преход избирахме между две злини

(по-малка и по-голяма) и почти никога между абсолютното Добро и абсолютното Зло.

Но май е така в повечето държави по света.

 

 

Георги К. Спасов

 




Loading...