kamelia_galcheva2024.jpg

"Разказ за две души, пулсиращи като една във времето“

 „Началото на края“ е своеобразен предговор – първото заглавие в книгата на Камелия Галчева „ТОЙ, ТЯ и МАРИЯ“. Как краят се превръща в начало… как житейският край ражда една по-силна любов, а любовта е началото на всички начала.

ЛЮБОВ е книгата на Камелия Галчева.

Премиерата ѝ е днес, 14 юни 2024, от 17:30 ч. в зала „Никола Манев“.

Когато един ден, скоро след кончината на съпруга ѝ, я срещнах на Градския пазар с неизменната кошница, (защото тя никога не поставя даровете от природата в обикновени найлонки) Камелия сподели, че ще пише за любовта, за радостта, за живота. Тогава нямаше как да ѝ повярвам, защото очите ѝ бяха пълни със сълзи. Но сега, когато държа „ТОЙ, ТЯ и МАРИЯ“, след като съм я прочела на един дъх, мога да си призная, че не съм познала – от всеки ред, че даже и между редовете, от всяка снимка, от всяка илюстрация лъчи любов, при това не плод на художествена измислица, а на преживяна, истинска и споделена любов – от истински хора, със своите истински корени от село Търнава, които Камелия Галчева не пропуска да ни представи, защото „една личност е силна не само с родното си място, но и с фамилните си корени, а ТЯ знае от къде идва нейната сила.“ И следват детството, бригадите, студентството, срещата с Георги в университета – всичко, разказано с много любов. Рядко има хора, които така да разтворят душата си, че да четеш в нея и да усещаш пулса на емоциите им. Камелия е такава – открита душа!

 

ТОЙ (Георги) е все още в казармата. НЕГОВИЯТ първи студентски ден е отново в 45 аудитория, където ТОЙ  вижда НЕЯ (Камелия), за да се влюби от пръв поглед и дълго и търпеливо да я ухажва, спечелвайки любовта и за винаги, до смъртта си. Покани за кино, за театър, за разходка ТЯ все намира извинение и повод, за да откаже, не че не го харесва, ТЯ е само на 18 години и все още търси себе си.

ТОЙ е упорит и първото обяснение в любов е на 8.03.1970 година. Курсът им от специалност педагогика отива на екскурзия на Рилския манастир. Там ще празнуват 8 ми март. Сутринта в деня на празника момчетата са набрали първите минзухари и синчец и оформили малки букетчета, за да поздравят момичетата. ТОЙ избира неговият букет да е за НЕЯ. С безсловесното си обяснение в любов, ТОЙ, сякаш  и казва:„Ти си!”. Подсъзнателно ТЯ, е хербаризирала този белег на съдбата и дълги години по-късно ще го открива в архивите си, спомняйки си с вълнение и благодарност историята на този първи букет. Повече от петдесет години ТЯ обожава минзухарите и ТОЙ всяка пролет намира начин да я заведе сред природата по минзухарено време, за да им се порадва.

 

Камелия Галчева не пропуска нито една радост в живота им. В книгата ѝ са и приятелите от „Чилийския блок“, и пътешествията, и първото море заедно с Георги. А сватбата им е готов сценарий за филм.

 

ТЕ вече са втори курс и живеят заедно. ТЯ продължава да има луксозна  квартира на ул „Гурко”, в близост до стадион „Васил Левски”. „живее” в българо-немско семейство Фогел. Неговата квартира е на „петте кюшета“ в София, но е самостоятелна гарсониера и това прави съвместното им съществуване удобно. Точно по средата на зимата на 1971 година неговият хазяин се завръща от Чехословакия, където живее до този момент, и ТЕ трябва да напуснат любовното си убежище. ТОЙ намира квартира в новопостроения комплекс „Младост”, блок 73.  Съдбата обича влюбените и за техен късмет новият  й хазяин не живее в гарсониерата. Бай Христо, така се казва хазяинът, работи като охрана на някого от големите на деня и живее постоянно някъде другаде. Гарсониерата е новообзаведена и има нещо много впечатляващо. Направо върху стената в реални размери много красиво са нарисувани голи Адам и Ева в рая. С тролей №5 отиваха до ректората. В този тролей, подпрени на задното стъкло, връщайки се от мензата (така се наричаше студентският стол), ТЕ взеха съдбовно решение. Беше 7 април 1971 година, почти година откакто се обичаха. Въпреки НЕГОВАТА романтична душа нямаше пръстен с диамант (ТЕ така и никога не си купиха халки, не от липса на пари, за тях беше важно, че сърцата им биеха като едно и така цели 53+1 години ), нито падане на коляно, а с един прост въпрос „Не е ли време да се оженим?” и ТЯ каза „Да се оженим”. Лили Иванова  по това време  пее „Зная аз, че април е лъжовен, зная, туй е априлска шега”, но ТЕ знаеха, че не е шега, и че април може да е и щастлив.

Последваха скоротечни събития, за които в днешно време никой не би повярвал. На 18 април ТОЙ  и родителите му отиват в родното й село Търнава, за да поискат ръката й. ТЯ прие тази ритуалност от уважение към родителите си и нейните баби и дядовци. ТЯ много държеше дядо й Тодор да й разреши да се омъжи. И настъпи най-трудното време, десет дена до сватбата. Предстоеше сватба, определена за 1 май 1971 година. ТЕ дори не искаха сватба, стигаше им само да се разпишат, не беше възможен църковен брак. Нямаше пръстен с диамант и клякане на коляно, не си купиха дори брачни халки. Времето толкова бързо летеше, че вече планираха златната си сватба. ТОЙ се беше подготвил да й купи пръстена с диамант 50 години  по-късно. ТЯ се шегува: „Пръстен ще купиш, но как ще подгънеш болното си коляно, за да ми предложиш да се венчаем и следващите 50 години да сме заедно”. Covid-19 осуети празнуването, беше 2021, когато пандемията отне свободата на общуване. Така  смъртта ги раздели невенчани.

На 20 април 1971 година курсът по педагогика има комсомолско събрание. ТЕ съобщават новината, че вече ще се женят, на която никой не повярва. Когато извадиха бонбоните да почерпят, настана голяма суматоха, всички ги поздравяваха, нали бяха първата двойка, която ще повлече крак в курса и така до края на следването ще се оженят още десет семейства.

А сега за най-трудното. От къде ще се купи бяла рокля за булката? Няма специални магазини за младоженци, сватбени агенции и бутици. ТЯ е практична, има небесно синя копринена рокля и смята да я използва и като булчинска. Неговите родители обаче не са съгласни, мотивите им са, „Че не е вдовица или разведена” и затова обезателно трябва да е в бяла рокля. На помощ се притичва колежката й Катя Галанова: „Не се тревожи, ще купим плати ще я ушием, какво толкова нали е само една рокля”. ТЯ няма друг избор и с Катя се захващат за работа. Успяват да ушият доста прилична къса копринена бяла рокля и точно когато поставят последното дооформяне на деколтето, машина изпусна едно мазно петно. Няма начин да се поправи, нито време да се ушие нова  рокля. ТЯ обаче не е разстроена, намира решение с няколко реда перли, бижуто й е от абитуриентския бал, така скрива дефекта. Успява да намери и воал, който да е в хармония с късата й булчинска рокля, и нещата се нареждат.

Сватбата е типична за 70-те години на ХХ век в неговия роден град Септември. Гостите - роднини, познати и непознати, най-желани са колегите, които дойдоха за подкрепа. Кумовете са Зоя и Найден  (по това време гаджета, по-късно семейство), колеги и приятели от курса. И нещо весело, шегаджията Мишо, който е техен приятел и до ден днешен, прави предложение на булката: „Ками, зарежи го този Георги, тръгваме за София, баща ми е фактор, ще отвори Райсъвета, и докато ни открият, ние ще сме женени”.

За ТЕХЕН „късмет”, или да не са  им уроки, кметът, който трябва да ги бракосъчетае, разбрал, че подписването е на 2 май. Когато всички са пред ритуалната зала, тя е заключена и се налага да го издирват в дома му, да си полива доматите. ТЕ се разписват на  1 май 1971 година, а брачното им свидетелство е с дата 2 май. И както се разказва в приказките, след този ден те живяха дълго, дълго и щастливо заедно цели 53 години.

В късния следобед сватбарите се разотиват и тогава започва истинската сватба. Остават само колегите им. Влакът, с който са избрали да пътуват за София, е в 2 часа през нощта. Веселят се както само те го могат.

Така в празника на труда 1 май ТОЙ и ТЯ свършиха добра работа – ожениха се и станаха ТЕ семейство ГАЛЧЕВИ – КАМЕЛИЯ И ГЕОРГИ.

На Сократ се приписва мисълта: „Непременно се ожени, ако вземеш добра жена, ще си щастлив, ако вземеш лоша, ще станеш философ”.

 ТЯ мисли, че Георги има късмета да стане щастлив философ.

 

И неусетно страниците на живота са прелистени, писмата прочетени отново и в края идва „НАЧАЛОТО“- последното заглавия в книгата. И в него пак е Любовта. И посланието на авторката: „Обичайте и отдавайте безрезервно любовта си!“ Каквато е и корицата – с прекрасната снимка на Камелия и Георги и вълнуващите илюстрации на Константин Анастасов – Коко.

 

А коя е МАРИЯ?! Имам щастието да я познавам. Отвсякъде личи, че тя е плодът на ЛЮБОВТА. На нея и на нейните деца са посветени уроците от живота в тази книга. 

Катя Бузник




Loading...