Какво стана с проекта „Аз обичам България“?

-Проектът „Аз обичам България!“ е свободна гражданска платформа за дискусии, която повдига обществено-важни въпроси и търси решения, посредством ангажирането и овластяването на гражданите. За този форум ме е вдъхновило времето прекарано в Канада и Великобритания, където гражданите до огромна степен са част от процеса на създаване и прилагане на политики в развитието на техните общности.  Проектът официално започва преди две години, но неформално е породен от моето оставане в България преди шест години. Де факто, чрез местни и национални медии, хиляди мои и на колеги журналисти публикации, публични изяви, които ангажираха огромен брои хора в България и съседните балкански страни, социални реклами и събития… Ние говорихме за домашно насилие, трафик на хора, престъпността и безсилието на полицията, за корупцията, шуробаджанащината, за държавната администрация. за НПО сектора, за езика на омразата, за религиозната и сексуална нетърпимост, за хомофобията и ксенофобията, за анти семитизма, за пропагандата и дезинформацията...

Спокойно мога да кажа, че част от форума за дискусии бяха и двете мои книги, които дигитално (в Amazon и Google Books) са безплатни на български език. С книгите повдигам въпросите за свободата на избора и изразяване, за нуждата от критично мислене и за противопоставяне на авторитетите, когато противоречат на нашата ценностна система. С книгите бяха засегнати изключително актуални теми, като възхода на крайно дясното, историята на фашизма и неонацизма в Европа, за либерализма и за феодализма, за това какво означава робство и какво е свободен човек... теми, които са продължени с двата документални филма, които това лято се появяват в допълнение на форума. Като цяло този форум успя да достигне до огромна част на нашето общество, но и успяхме да ангажираме огромен брой публика и институции в Македония, Сърбия, Румъния и Турция.

Какво обичаш в България?

България асоциира в мен най-вече хубави спомени. Моето детство, безгрижни игри, вкусната храна на село, първата книга, първата любов, първата целувка, първите сърдечни разочарования, едни от най-чистите ми спомени са свързани с България. Всичко друго можем да намерим в изобилие по света, природа, климат, условия на живот, среда... но това са неща, които никога не могат да бъдат намерени втори път. Друг въпрос е че за мен България се е съхранила в най-чистият си невинен вид и някак си не мога да приема да бъде поругавана от измамници и подлеци. За мен България никога не е била келепир, успял съм и съм се реализирал навън, а оставането ми в България е било кауза, една чистосърдечна мисия. Никога не съм изкарвал парите си в България, това което съм реализирал тук са били социални проекти изпълнени с най- искрени чувства и намерения, защото не съм могъл да приема това, което съм намерил след дълги години скитане навън. Никога не съм участвал в проекти, финансирания, схеми...когато съм търсил подкрепа на институции, тя е била логистична, целяща да успея в това, което правя. Навярно и това е било огромната пречка за мен, защото в очите на много, това е било пълен абсурд. Радвам се, че с хората, с които съм работил, по-голямата им част, са били с мен от чисти мотиви и радвайки се на детският ентусиазъм, с който правя неща около себе си. Но както казва една будистка поговорка: „В очите на Прасе ти си Прасе, в очите на Буда ти си Буда!“

Кое от случващото се напоследък в страната ни те кара да се чувстваш горд българин?

България за мен вече е обединена Европа, България е част от големият свят, в който ние можем да бъдем когато и където си поискаме. Но тази свобода, ни дава и избора да върнем нещо назад в обществото. Това връщане, правене за другите за мен е като малката молитва, която всеки път казвам преди ядене: „Благодаря ти Господи, за това което ми даде! Зная че много хора днес имат много по-малко от мен на масата, така че бих искал да споделя от моето...“. Така че навярно аз не съм както казваш горд, а признателен с лек мистицизъм, че благодарение на мястото където съм роден и израснал, наречено България, аз съм това което съм, за всички хубави спомени които ми е дало. Друг е въпросът, че аз се определям като изключително свободолбив човек, за който патриотизма е просто обич, така че смятам национализма и всичките му производни като колективизъм например, че са пагубни за едно общество. Смятам, че надигащият се радикализъм от ляво и от дясно, квази фашизъм, крайно дясната вълна в Европа, е опит проекта Обединена Европа да бъде убит, но силно се надявам че тази атака няма да успее. За мен например, разликата между национализъм и социализъм в нашите ширини е нищожна,... кухи помпозни фрази за национално съзнание и гордост, фрази зад които винаги е прикрита омраза срещу личната свобода, свободата да пътуваме, частна собственост, бизнес, финанси, либерализъм като цяло. Тъжно е че въпреки това, ние имаме млади хора заедно фанатично маршируващи, развяващи флагове, прокламиращи лозунги, пеещи песни... въпреки че това бе социалната основа на тоталитарният строй заминал си в началото на 90-те. Жалко е че на тези млади хора днес им втълпяват, че лявото е да искаш просто да харчиш парите на другите, и че социалната система е нещо ужасно, даже след пандемията която демонстрира нуждата от разумна социална държава. Но това пак е от омраза към Запада, в опита да се очернят изключително сполучливите социални проекти като Скандинавието, Канада, дори и Германия и Франция, които прекрасно са интегрирани в свободният пазар и глобалната търговия.

Кое те разочарова или натъжава? Кое не ти харесва тук и искаш да го промениш?

Разочарова ме доброволната обществена амнезия. Апатията като форма на спасение и бягство. Това че целенасочената в последните години носталгия по социализма успя, позволи старото да изпълзи отново на повърхността, даже по опасно, примесено с крайно десен национализъм. Сега имаме поколения, на които са разказани лъжи за едно ужасно време, в което нямаше свобода и свободен пазар, а всичко се базираше на заповеди, подчинение и убиване на личността от малка група хора, които бяха окупирали властта. Но ние имаме поколение, което израсна с образа на провалената демокрация, на представата за изгубеното величие, тъгата по нея, за обществената солидарност, равноправие и че е имало за всички, за справедливостта във всички сфери на живота ни, които демокрацията и запада ни е отнел. Тъжно е да виждаш възраждането на ирационалният мит, наподобяващ онова тъмно време след края на Пътвата Световна Война.

Натъжава ме че в центъра на Пазарджик могат да се видят Китайски религиозни проповедници, а същевременно на всички свързани с нещо от Запад им се лепи ужасният етикет Секта. Тъжно е че манихейството гради представата ни за един елементарен свят на Ние и Те, правилни и неправилни, Добрите и Лошите Хора, Праведни и Западни Сатанисти,. Тъжно и страшно е че имаме пренаписване на историята ни отново, като вече не сме част от цялото разнообразие, което ни е изградило като място и пъстра култура, а сме услужливо само славяни. Това са причините днес да виждаме в нашия парламент, в нашата политика, партии които са всичко но не и про Западни в своята същност. Партии, които с много омраза към всичко свързано със свободата и либерализъм, унищожават парламент, конституция и най-вече думата свобода. Имаме едно общество, което доброволно и много емоционално отхвърля и бяга от това да бъде свободно. Тъжно е да виждаме ирационалната и разрушителна омраза, търсеща реваншизъм за изгубеното Величие.

Но най-тъжното е че това въобще е тема за обществена дискусия и каквато и да е толерантност. Заради апатичността и приспаността на обществото ни, ние имаме не само неонацистки символики по улиците ни и продажбата на открито нацистка литература, но ние имаме крайно десни маршове и шествия изпълнени с деца. Имаме недоверие и отричане на либерализма, демокрацията и парламентаризма, отричане на финансовите и международно правни основи на света, в който живеем, отричане на наука и медицина. Докато същевременно се възраждат идеите на евгениката и ние позволяваме не само в обществото, но и в публичното пространство да се говори за нации, за генетични белези и превъзходство, базирано на генетични и културни белези. Ние позволяваме да се насажда омраза на базата на религиозна и сексуална принадлежност. Днес имаме учени, историци, които насаждат омраза посредством митове и легенди, наподобяващи героичната митология на Третият Райх и раният Съветски Съюз (който виждаме че днес претендира да е Четвъртия Райх и наследник на Константинопол). Имаме масово проповядване на митологизиран национализъм примесен с християнство и ярка символика, което на външни белези напълно наподобява крайно десни течения като Ку Клус Клан. А на фона на всичко това, всички тези нови национал фашисти, претендират гръмогласно, че им се нарушава правото на свободно изразяване. За справка, през 30-те години на миналия век в САЩ (където нацистите набират голяма популярност) национал социалистите претендират, че правото им на свободно изразяване е нарушавано, даже многократно го защитават в съда. А днес за нарушени права да говорят свободно претендират и бойците на Ал Кайда, антиваксъри, анти всичко западно, Ислямска Държава, борците за мир в Крим, но никъде другаде и разбира се режима на Путин.  

Връщаш се от Тайланд – от работа там по друг проект. Ще ни разкажеш ли за него? Той също е свързан с туризъм и с кауза.

Тайланд за мен е необикновено специално място, което съм посещавал многократно и всеки път се връщам от там творчески зареден. Този път, това което направихме там бе един малък щрих към това, което съм правил в България, целящ да представи тайландския устойчив модел в туризма. Когато се говори за Тайланд, трябва да се взима предвид, че това място е една от най-развитите туристически дестинации, която е силно повлияно от Великобритания, САЩ и то изключително относно опазване на природата от Германия. Така че моделите които можем да вземем в предвид са повече от грамотно създадени и приложени. Например, за всички туристи има безплатна здравна застраховка, има туристическа полиция грижеща се за безопасността и комфорта на туристите, а в големите курорти има особено добре развит и достъпен градски транспорт. Разбира се, Тайланд е един радикално Западен пример, който е като трън в очите на привържениците на феодални туристически модели. Все пак, това е рай за хората с различна сексуална ориентация, любители на свободна марихуана и свободен секс.

Как успяваш да осигуриш финансиране за социалните си каузи?

Финансирането е на 100% от мои бизнес начинания в Англия.

Изкушава ли те възможността да се захванеш с политика? Ти си популярно лице, човек с идеи и някак очаквано е да влезеш в политиката.

Изкушават ме възможностите да мога да реализирам нещата, които правя. Смятам че гражданските ми инициативи на този етап са изключително полезни и ефектни и в крайна сметка са много повече от политика, в която ще бъда ограничаван. А винаги съм се придържал към мнението, че с политика трябва да се занимават изключително успешни хора, които отстояват твърдо своите позиции, без значение на какъв шантаж и манипулации са подложени.

 

Една от основните теми, които засягаш в обществените дискусии и творчеството ти е относно свободата. Даже следващият филм е с провокативното заглавие „Свободен или Социален Ангел“ Какво за теб означава свобода?

Бих искал да добавя че Свободата е възможността да търся своето лично щастие, без то да е за сметка на някого другиго. Свобода е да вярваш в каквото си искаш и да не налагаш вяра посредством сила. Свобода е да не налагаш правилна култура и да не анатемосваш други културни течения. В свободният свят не ти лепят обидни етикети, не те карикатуризират унизително, не те принизяват за това че си различен или дори малко по обикновен.  Свобода е да можеш да си легнеш с когото си поискаш и да бъдеш какъвто се чувстваш, разбира се, след като сме били честни със себе си и нашите партньори. Свободата е рационалното разбиране, че ние не сме остров и света не започва и свършва с нас, а всеки един от нас трябва да има еднакви права и възможности да бъде колкото си поиска щастлив или богат. В свободното общество, ние не възпитаваме децата си, че са принцове и принцеси превъзхождащи всички останали, а простичко се опитваме да ги учим да бъдат отговорни граждани които се грижат понякога безвъзмездно за обществото. Защото свободните хора, не работят заради заплата и не оценяват себе си в труд и пари, а са водени от принципи и идеали, както и от порива свободно да правят пари и свободно да ги харчат за неща които им доставят удоволстие. А ако не сме изградили у децата си стабилна ценостна система, чрез която да изпитват удоволствие от благородното отношение към останалият свят, проблема си е само наш на възпитателите, на които явно са ни липсвали елементарни понятия. В едно свободно общество, ние не работим за обществото, за свободните хора е чест и привилегия да служат на другите! В свободното общество бизнеса се стреми да бъде необвързан политически, да му бъде позволявано да се развива и да бъде поощряван да расте,.... като никога не се страхува, че някой по-силен в един момент може да го отнеме. В свободния бизнес, също така, религиозната и етническа принадлежност не оказват влияние върху това, което произвеждаш или продаваш, а основният фактор, който влияе са нашите възможности и разбира се качеството. Религиозната свобода е и разбирането, че няма доминираща религия и секти, а че има религии и опасни деструктивни култове и вярвания. В свободното общество, винаги съществува силен и безпристрастен закон, който гарантира, че никой не е над него. Но закона сам по себе си не е достатъчен, никога! В голяма част от случаите попада в ръцете на негодници. Затова е важно да не забравяме, че свободата не се предава през поколения. Свободата не се възпитава от помпозни фрази, абстрактни понятия, патосни стихове изричани от подлеци и страхливци, свободата не е в портретите и камените паметници, свободата е част от духа,част от една вечна борба. Ние не можем да предадем свободният дух... Но ние можем да покажем своята смелост на следващите поколения, за да могат те да се борят и отстояват вярата в свободата, като по този начин го култивират.  Някога Албер Камю бе казал че единственият начин да се справим с несвободния свят е да станем толкова Абсолютно Свободни, че самото ни съществуване да е Акт на Бунт. Но и да не забравяме думите на Линкълн, че Тези, които отричат свободата на другите, не я заслужават за себе си, а при един справедлив Бог тя ще им бъде отнета!

 

 Интервюто взе Катя Бузник