Как изкуственият интелект ще помага на учителите и на учениците, доколко има място в училище и приложим ли е; изкуственият интелект ще измести ли учителя; ще направи ли децата мързеливи и неучещи - за всичко това разговаряме със Здравко Минчев, преподавател и координатор по проекта, спечелен по “Еразъм +”. 

 

Г-н Минчев, какво представлява проектът и как в ОУ „Христо Смирненски“ ще използвате изкуствения интелект в часовете? 

 

През февруари кандидатствахме по Програма „Еразъм+“ и спечелихме проект “Изкуствен интелект и дигитални подходи в образованието“. Той е едногодишен и трябва да приключи до 30 юни 2025 г. Това лято група учители от ОУ „Христо Смирненски“ бяхме на обучение в Берлин заедно с колеги от над десет други държави, където се запознахме и имахме възможност да практикуваме с цял набор приложения, които работят с изкуствен интелект и улесняват работата в училище, научихме се как правилно да задаваме промптове, тоест заявки за комуникация с ИИ, усвоихме принципите на функциониране на ИИ, както и етичните норми за работа с него. По време на това обучение изпълнихме доста теоретични и практически задачи и се завърнахме със стабилно ноу-хау. Радостно е, че и други колеги проявиха интерес, и вече имаме покана от две други учебни заведения да отидем и да предадем този опит и на тях. Първата ни задача обаче е да обучим нашите колеги в училище. Ще се проведат вътрешни квалификации с всички учители, а и на всеки отделен учител ще се покажат конкретни неща, които той иска да въведе и използва в собствената си практика. 

Очакваме това да има положителен ефект върху работата на колегите, включително в  голяма степен да ги  разтовари административно при писането на планове, но по-важен за нас е положителният ефект върху работата с учениците, възможността да провокираме критичното им мислене. Положителен ефект ще има и в работата с деца със СОП. С изкуствен интелект могат да се създават много бързо планове за подкрепа по Наредбата за приобщаващото образование. Въвежда се диагнозата на ученика, въвеждат се проблемите и специалистът, вместо часове наред да пише планове, с Chat GPT ще се подготви за секунди. Има специален софтуер, насочен към деца със СОП,  който е съобразен с техните диагнози. 

Проектът и обучението ни по него са насочени и към нови учители, както и към учители, които не са били дълго в системата - той ще им помогне да насочат повече усилията си към педагогическата работа, а не към административните им задължения. Има и приложения, които практически са насочени към часовете и те са най-полезни в работата ни с учениците. Може да се провеждат различни занимания, които да провокират  критичното им мислене и да задълбочат медийната им грамотност - това са други компоненти, които сме заложили в работата по проекта. 

 

Как на практика ще използвате ИИ в часовете си? 

 

С изкуствен интелект има различни начини да се провокира интересът на учениците. Примерно, могат да се създадат аватари. Аз съм създал вече говорещи аватари на някои писатели и поети, които изучаваме тази година. Има начини писмените  работи на учениците да се проверяват по-бързо с помощта на изкуствен интелект. Има приложения, които създават презентации в рамките буквално на секунди. Има приложения, които прехвърлят всякакви формати в други формати - от текст в картина, от картина в текст и т.н. Но не бих искал да останете с впечатление, че процесът на обучение в училището ще е изключително с ИИ. Това е само един инструмент, който ще използваме в някои от часовете. И за да бъда по-конкретен, ще Ви дам пример. Да вземем биографията на Иван Вазов - имаме я като текст в учебника. Посредством ChatGPT мога да трансформирам сканираната страница от учебника в текст, после да накарам ChatGPT  да разкаже биографията от първо лице, сякаш самият Иван Вазов разказва биографията си, после да накарам изкуствения интелект да допусне няколко фактологични грешки и да разкаже отново биографията. Вземам този текст и го вкарвам в приложение, в което съм създал аватар на Вазов и той разказва собствената си биография. Пускам видеото на учениците и те трябва да открият грешките в биографията. Учениците предварително са прочели биографията и сега слушат и гледат аватара, за да открият къде Вазов греши в собствената си биография. Те първо са чели, после са запомнили, след това слушат и накрая отбелязват грешките. Ето това е провокация към критичното им мислене. 

Има предразсъдък, че децата щели да спрат да мислят като използват изкуствения интелект. Точно обратното. Изкуственият интелект вдига летвата високо и ще накара хората да положат усилия, за да наваксат, защото технологиите напредват много бързо. 

 

Учениците Ви ще могат ли да работят с тези нови инструменти, с новите софтуери? 

 

Една от следващите ни цели е точно такава -  да научим учениците да работят с някои от тези инструменти, за да са им в помощ. Вече съм създал чатбот, който е като асистент на ученика в часовете по граматика. В седми клас вече няма занимални, т.е. никой не им помага. Затова по граматика съм заредил база данни с всички правила, свързани с програмата за 7 клас, и те могат да поискат чатботът  да им даде дефиниция, а и да им създаде упражнения. Например, могат да му кажат: Създай ми 10 изречения, в които да открия глагол в страдателен залог. Хубавото е, че чатботът се обучава в хода на работата  си, тоест и той се учи от грешките. 

Изключително интересни са и приложенията, които създават изображения. Тази година ще изучаваме “Косачи”. Един от главните герои е Лазо. Авторът го описва като “сух, слабичък момък”, с плах поглед, гледа замислено, съмнява се. На база на това описание програмата предлага няколко варианта на портрет на Лазо. Той е художествен герой. Всяко изображение, което отговаря на въпросното описание, е възможният Лазо. Аз избирам едно от направените от програмата изображения. Представям портрета му пред учениците и след като вече сме прочели разказа на Елин Пелин, ги карам да разсъждават дали  това е възможно да е Лазо. Учениците имат в учебника илюстрация от художник, но сега задачата им е да помислят дали и така може да изглежда Лазо, дали този образ също отговаря на написаното. Задачата може да е и “Кой е това?”. Започва дискусия между тях, спорят, връщат се към описанието, провокира се критичното им мислене. Спорят и защо в учебника Лазо е нарисуван различен.  Сами стигат до отговора, че това е гледната точка на художника. Ако дадем на Васко Петров или на Коко Анастасов да го нарисуват, ще се получи съвсем различно изображение. Защото те имат своята гледна точка. Значи, може ли да има гледна точка в художествената литература?! - Може! Може да разширим дискусията: „Може ли да има гледна точка в науката?“ Ето това е провокация за критичното им мислене, а и за медийната им грамотност. И пак ще кажа, че това не е всеки час, а са отделни елементи от часа, които да провокират интереса на децата. 

Всъщност, има стотици, ако не и хиляди приложения - за обработка на текст, на изображение, на видео, за аватари, за презентации, за всякакви педагогически дейности, за проверка на знанията, за изпитване, за писане на план на урок, за преподаване. Всички те улесняват работата, но  човекът няма да става излишен, той ще става все по-нужен. Излишни ще са тези, които проявяват ленивост,  които не се опитват да са на висотата на вдигнатата летва, които не проявяват критично мислене, които нямат медийна грамотност.

Аватар на Христо Ботев, който ще участва в часовете на преподавателя по БЕЛ Здравко Минчев