Представянето се състоя в ХГ „Станислав Доспевски“ с подкрепа на Община Пазарджик и Дамски Лайънс клуб – Пазарджик.

„Вероятно търсенето на Моби Дик ще остане  завинаги една мечта на човека – дали ще се пребори със себе си, дали ще пребори природата, дали нещо от това да се бори цял живот остава за следващите поколения“. С тези думи кураторът започна представянето на творчеството на Славов.  

 „Новата стихосбирка на Васил Славов „Ахав“ е поредното потвърждение, че той категорично е част от балната зала на съвременната българска поезия и литература. Неговите стихове са сред най-доброто, сътворено от българската национална лирика през последните десетилетия. Той съвсем не е сред шумните автори, които непрекъснато припомнят агресивно за себе си, защото е много талантлив, а надарените винаги са несигурни в сътвореното и много се съмняват“. Това каза за автора литературният критик Никола Иванов.

„Васил Славов е поет с биография, той е дълбок и драматичен поет, който се интересува от най-сложните, екзистенциални, философски, метафизични въпроси на битието, включително за смъртта и смисълът. Каквато и тема да го занимава, той търси същността. Споменът играе активна роля при него. Изумително фина е неговата чувствителност“, каза още Никола Иванов. Цитирайки Иван Динков за това, че литературата е като лова – едни стрелят, а други лаят, пазарджишкият литературен критик нареди Васил Славов „сред стрелците в националната ни литература“.

Авторът говори за отговорността пред словото, за опазването на езика, за генетичната памет. „Баща ми пишеше поезия, аз пиша поезия, дъщеря ми пише поезия и надявам се, че внуците ще пишат поезия. Балансът е деликатен. Америка дава много голяма сила, взима от теб и дарява на теб. Дарява човещина, хората са добри“, сподели авторът, който е емигрирал в 1989 г и в момента живее в Питсбърг, Пенсилвания. За романа си Славов сподели, че го е писал като поезия – „дисциплина, всяка дума да е на мястото си и да няма нищо излишно“.

Говорейки за поезията Васил Славов с  много вълнение в гласа цитира Борис Христов и стихотворението му „Самотният човек“ за това, че поетът оставя сълза в окото или драскотина в паметта.

Пред пазарджишката публика авторът представи няколко свои творби, една от които беше стихотворението „И там – в ковачницата“

 

И там - в ковачницата като вдигнеш крак,

да ти ударят дамгата и кръста,

когато към небесният бардак

повдигнеш дланите и сухите им пръсти

 

когато милите престанат да те чакат,

калема дръпнат и ти… ритнат стола

и ти провиснеш като птица някаква

между небе и кривото на ствола

 

Когато строфите си хилави захвърлиш

и тръгне синината под окото,

а сенките крилата вдигнат – мъртви-

откъм темелите на злото и доброто….

 

Тогава… влез… в ковачницата. Пак!

Търси и гледай да намериш клина.

Я то - разпятието ще вдигне знак

и безразличие ще те отмине…

На срещата с Васил Славов в Пазарджик бяха дошли много почитатели на словото, които с радост споделиха времето с големия поет и писател и след официалното представяне на книгите му в неформален разговор за живота и творчеството. Поздравление към него отправи заместник-кметът Таня Колчакова с пожелание за успех на стихосбирката "Ахав" и романа "Строфи на кръвта" 

Автор: Катя Бузник