Васил Славов гостува в Пазарджик за представянето на „Ахав“ и „Строфи на кръвта“

Привилегия за пазарджишката културна общественост беше гостуването на Васил Славов и представянето на двете му книги – последната поетична книга „Ахав“ и „Строфи на кръвта“ – автобиографичен роман, „поезия в проза“, както го определи кураторът на събитието тази вечер – Елисавета Георгиева. е „Строфи на кръвта“ е номинирана за Годишните литературни награди на Портал "Култура" и за Литературните награди "Перото".
Представянето се състоя в ХГ „Станислав Доспевски“ с подкрепа на Община Пазарджик и Дамски Лайънс клуб – Пазарджик.
„Вероятно търсенето на Моби Дик ще остане завинаги една мечта на човека – дали ще се пребори със себе си, дали ще пребори природата, дали нещо от това да се бори цял живот остава за следващите поколения“. С тези думи кураторът започна представянето на творчеството на Славов.
„Новата стихосбирка на Васил Славов „Ахав“ е поредното потвърждение, че той категорично е част от балната зала на съвременната българска поезия и литература. Неговите стихове са сред най-доброто, сътворено от българската национална лирика през последните десетилетия. Той съвсем не е сред шумните автори, които непрекъснато припомнят агресивно за себе си, защото е много талантлив, а надарените винаги са несигурни в сътвореното и много се съмняват“. Това каза за автора литературният критик Никола Иванов.
„Васил Славов е поет с биография, той е дълбок и драматичен поет, който се интересува от най-сложните, екзистенциални, философски, метафизични въпроси на битието, включително за смъртта и смисълът. Каквато и тема да го занимава, той търси същността. Споменът играе активна роля при него. Изумително фина е неговата чувствителност“, каза още Никола Иванов. Цитирайки Иван Динков за това, че литературата е като лова – едни стрелят, а други лаят, пазарджишкият литературен критик нареди Васил Славов „сред стрелците в националната ни литература“.
Авторът говори за отговорността пред словото, за опазването на езика, за генетичната памет. „Баща ми пишеше поезия, аз пиша поезия, дъщеря ми пише поезия и надявам се, че внуците ще пишат поезия. Балансът е деликатен. Америка дава много голяма сила, взима от теб и дарява на теб. Дарява човещина, хората са добри“, сподели авторът, който е емигрирал в 1989 г и в момента живее в Питсбърг, Пенсилвания. За романа си Славов сподели, че го е писал като поезия – „дисциплина, всяка дума да е на мястото си и да няма нищо излишно“.
Говорейки за поезията Васил Славов с много вълнение в гласа цитира Борис Христов и стихотворението му „Самотният човек“ за това, че поетът оставя сълза в окото или драскотина в паметта.
Пред пазарджишката публика авторът представи няколко свои творби, една от които беше стихотворението „И там – в ковачницата“
И там - в ковачницата като вдигнеш крак,
да ти ударят дамгата и кръста,
когато към небесният бардак
повдигнеш дланите и сухите им пръсти
когато милите престанат да те чакат,
калема дръпнат и ти… ритнат стола
и ти провиснеш като птица някаква
между небе и кривото на ствола
Когато строфите си хилави захвърлиш
и тръгне синината под окото,
а сенките крилата вдигнат – мъртви-
откъм темелите на злото и доброто….
Тогава… влез… в ковачницата. Пак!
Търси и гледай да намериш клина.
Я то - разпятието ще вдигне знак
и безразличие ще те отмине…
На срещата с Васил Славов в Пазарджик бяха дошли много почитатели на словото, които с радост споделиха времето с големия поет и писател и след официалното представяне на книгите му в неформален разговор за живота и творчеството. Поздравление към него отправи заместник-кметът Таня Колчакова с пожелание за успех на стихосбирката "Ахав" и романа "Строфи на кръвта"
Автор: Катя Бузник


