10.

Кем СИН, кмет на Ванкувър:

„Шокиран съм и дълбоко натъжен от ужасяващия инцидент на днешното събитие за Деня на Лапу Лапу“

Много хора са загинали, след като кола се е блъснала в тълпа в канадския град Ванкувър по време на  уличен фестивал в събота вечерта. Шофьорът е задържан. По непотвърдена информация той е азиатец на около 20 години.

Подобни „инциденти“ (а всъщност терористични актове) обясняват – макар и донякъде – колизията между различните култури. Дали радостта на „другите“ е озлобила този младеж, който не може да я припознае като своя?

9.

Проф. Александър КЬОСЕВ, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“:

„През годините нивото на хората, които въобще не четат - имам предвид не просто художествена литература, а изобщо нищо не четат - е около 30% и се покачва. Активните читатели варират между 10-15% и намаляват“

Не вярвам, че „само“ 30% не четат. Повече са. Е, младите са от дигиталното поколение, което гледа клипове, чете писаното в тях, чати си…Но дали това е равностойно на истинското четене? 

Май няма да се наложи книгите да се изгарят или забраняват; те просто си отиват, от само себе си, като традиционно, но вече „разлюбено“ занимание.

8.

Сезгин АЛИИБРЯМ, кмет на Ситово; Неждет ДЖЕВДЕТ, кмет на Главиница:

„Желанието на все повече кметове да станат част от Стратегията за ново начало за развитие на регионите е продиктувано от това, че формулата работи и вече дава своите добри резултати в общините“

Така кметовете на двете села от област Силистра обясняват решението си да напуснат партията на Доган и да се присъединят към ДПС-НН. Довчера верни като кучета на „почетния“ председател д-р Ахмед Доган, днес те „пеят“ нова песен. Да, защото знаят, че колегите им кметове от ДПС-НН имат привилегированото предимство да получават финансиране за пътища и улици, за училища и детски градини, за ново водоснабдяване – и всичко това идва от правителството и министрите, „подопечни“ на Момчето от „онзи“ списък. Какво да се прави: сега Той раздава порциите!

7.

Александър АЛЕКСАНДРОВ, кмет на с. Лехчево:

„Ситуацията е опасна, да не кажа трагична. За около 40 мин. паднаха над 80 литра на кв. м. дъжд. В момента тече спасителна операция по извеждането на две възрастни дами, които са в беда“.

Заради проливния дъжд обявили частично бедствено положение в Монтанско. Медиите очакват със затаен дъх следващите  събития, които всяка година се повтарят с досадна упоритост: ако вали „проливен“ дъжд, ще има наводнения, ще се обяви бедствено положение; ако не вали, настъпва страшна суша, стари тръбопроводи дефектират, на хората се доставя питейна вода с цистерни, обявява се бедствено положение.

А какво се прави междувременно, за да се минимализират тези бедствени положения, не става ясно.

6.

Доналд ТРЪМП, президент на САЩ:

„Владимир, СПРИ!“

С този „ултиматум“, толкова личен, толкова сърдечен, а и някак си топъл, Тръмп призова „приятеля“ си от Москва да прекрати атаките срещу Украйна. Нашите тръмписти окачествиха думите му като силна и категорична позиция. Ама наистина ли има НОРМАЛЕН човек, който да повярва, че подобно умилително, та даже лигаво, обръщение ще въздейства на руския военнопрестъпник!

5.

Джовани БАТИСТА РЕ, декан на Кардиналската колегия:

„Избликът на обич, на който станахме свидетели през последните дни след отминаването му от тази земя във вечността, ни показва колко дълбокият понтификат на папа Франциск е докоснал умовете и сърцата"

Деканът ръководеше погребалната церемония, на която наред със световни лидери и управляващи монарси, около 400 000 души се събраха за поклонението пред тленните останки на аржентинския папа във Ватикана и погребението му в Рим.

Този грандиозен ритуал имаше въздействието на трансцедентна изява, така необходима за милиони вярващи. И си мисля: колко от присъстващите световни лидери ще възприемат като заразяващ пример скромния начин на живот на папата и дали сериозно ще се вслушат в призивите му за мир?

4.

Радослав СИКОРСКИ, министър на външните работи на Полша:

„Никога повече няма да управлявате Киев, Вилнюс, нито в Рига, нито в Талин, нито в Кишинев“

Тези думи на външния министър връщат към времето, когато Кремъл е контролирал Варшава и други столици в Източна Европа. Поляците са известни с враждебното си отношение към Русия, за което имат исторически основания. В дългата си реч пред долната камара на полския парламент Радослав Сикорски за пореден път потвърди това отношение: „Руският империализъм е наш враг. Това е нашата политика спрямо Путин в наши дни – и ние няма да имаме друга".

Решителна подкрепа на украинците и сътрудничество с ЕС – това е външната политика на Полша, ясна, високо декларирана, в съзвучие с лидерите Германия, Франция и Великобритания…и в тих дисонанс със собствената ни външна политика.

3.

Иван ДЕМЕРДЖИЕВ, бивш служебен министър на вътрешните работи:

„Осветих влиянието на Пеевски и отговорът дойде!“

Така обяснява Демерджиев повдигнатото срещу него обвинение от прокуратурата за безстопанственост, което целяло да му се затвори устата: „Когато разкриеш влиянието на Пеевски в МВР и разпънатият чадър срещу контрабандата. Когато го накараш да мълчи и да не може да отговори на елементарни и конкретни журналистически въпроси, той реагира по единствения възможен начин – задейства своите бухалки в лицето на овладените от него институции“. 

За обикновения българин е необяснимо – и отчайващо! – как е възможно ЕДИН ЧОВЕК да е подчинил всички български институции, от които зависи нормалният му живот!

2.

Атанас АТАНАСОВ, народен представител от ДБ:

„Ще продължим да искаме оставката на Наталия Киселова. Имаме план как да принудим Киселова да си подаде оставката. Тя нарушава закона брутално“

Поводът е онази фланелка с логото на хазартна компания, с която Киселова се появи на публично място. Стоеше й „като на свинче звънче“.„Рекламна дейност, и то на какво? На хазарт!“ – ядосва се Атанасов.

Преди да влезе в политиката, тази жена ИЗГЛЕЖДАШЕ осведомена, подготвена да тълкува въпроси от компетенцията на Конституционния съд, поне така ни я налагаха като образ от БТВ; но вече като председател на НС тя допусна – нарочни или по неопитност? – гафове, които дадоха повод да се иска нейното отстранява от поста Председател на НС. Е, напразно очаквахме от нея обективно ръководене на заседанията на НС.

1.

Надежда ЙОРДАНОВА, бивш министър на правосъдието:

„Да, наистина смятам, че имаме много дълбоки идеологически различия с ПП, а и честно казано, дясното пространство, което сериозно беше освободено от ГЕРБ, особено с последните им действия в последните месеци, дава възможност за едно дясно обединение, което би могло да работи в тази посока“.

От шестимата кандидати за председател на движение „Да, България“ единствено бившият правосъден министър Йорданова е за излизане от коалиционния формат с „Продължаваме промяната". Точно сега, когато коалицията ПП-ДБ утвърждава и увеличава рейтинга си (защото доказа последователната си политика в интерес на България), това мнение идва като разединяващ симптом. Дълбоки идеологически различия? И какви са те? Възможност за дясно обединение? С кого? Трябва да си прекалено самоуверен или заблуден, за да мислиш, че „освободеното“ дясно пространство автоматически ще припознае „Да, България“ като свой избор.

Георги К. СПАСОВ