Борис Доспевски е вторият син на именития български художник Станислав Доспевски, племеник на Захари Зограф. Роден е на  21 май 1861 г. Завършва Априловската гимназия в Габрово и заминава за Русия, за да учи за оръжейник в гр. Тула, най-известният и голям оръжеен център в страната по онова време. След усвояването на уменията по изработването и ремонта на оръжия, малко след Освобождението,  Борис Доспевски се завръща в България и се установява при семейството си в Пазарджик.  Със съпругата си Екатерина Доспевска имат пет дъщери, две от които умират невръстни при епидемия. 

            След завръщането си Борис Доспевски работи като оръжеен майстор в централната оръжейна работилница в Пловдив. По-късно се занимава със земеделие, но и с активна обществена дейност .

От 1894 до 1898 г. е помощник кмет на Татар Пазарджик по времето, когато градоначалник е Стефан Консулов. Многократно при отсъствията на пазарджишкия кмет, на Борис Доспевски е възлагана задачата да го замества, като освен рутинна работа с документи, трябва да контролира, подписва и решава важни казуси и проблеми на селището, четем в заповедните книги на градското общинско управление.

Борис Доспевски завинаги свързва живота си с читалището в Пазарджик, което баща му Станислав Доспевски кръщава с името „Виделина“ и е един от основателите му. Като дългогодишен читалищен настоятел Борис Доспевски има заслуги за строежа на сградата на това културно средище, издигнатa в периода  1897–1904 г. Читалище „Виделина“ е станало известно като едно от най-богатите, уредени и успешно в дейностите си в страната. Доспевски години наред е председател на читалищното настоятелство и е сред подпомогналите го с финансови средства, за което свидетелства съхранената във фонда на читалището „Книга на благодетелните членове”.

С дарение, описано в писмо до дъщерите му през 1945 г., Борис Доспевски дава безвъзмездно къщата си на ул. „Мария Луиза“ с картините и мебелите, наследена от баща му Станислав Доспевски, на читалище „Виделина“ за музей. Днес тя е единствения дом-музей на български възрожденски художник, паметник на културата е и един от 100-те национални туристически обекта. Освен с картините и стенописите на Станислав Доспевски, къщата е гордостта на родолюбивите пазарджиклии като тайното място за първите сбирки на местния вътрешен революционен комитет. В нея е учредено и първото женско дружество в града, с председател Мариола Доспевска – съпруга на художника. Блгодеянията на Борис Доспевски не свършват до тук. Той завещава всичките си пари в Земеделска банка, които кметът да раздаде на бедните, а сградите и нивите на чифлика в с. Главиница – на пазарджишкия Старчески приют. Умира на 16 дек. 1947 г.

По свой начин Борис Доспевски успява да остави своя следа в духовното възраждане на Пазарджик във времето на Следосвобожденска България, времето на Съединението, на Междусъюзническата, на Първата и Втората световни войни.

Представените документи са от фондовете на Народно читалище „Виделина”, Градско общинско управление – Пазарджик и Художествена галерия „Станислав Доспевски”, съхранявани в Държавен архив – Пазарджик.

Надежда Свиркова

Държавен архив – Пазарджик