konf_sotsialni_bta.jpg

Пазарджик беше домакин на конференцията "Български гласове за Европа: социални проблеми и възможности за решаването им“, организатор на която е БТА. Това е петата дискусия, организирана от Агенцията, в рамките на инициативата "Български гласове за Европа", в партньорство с Европейския парламент. Форумът бе открит от евродепутата Атидже Алиева - Вели, областния управител на Пазарджик Иван Васев и заместник- генералния директор на БТА Евгения Друмева, която е модератор на събитието и започна с минута мълчание в памет на председателя на Европейския парламент Давид Сасоли.

В България минималната работна заплата е най-ниска в Европейския съюз, българските граждани заслужават по-добри заплати и предложението за европейска директива за минималната заплата е шанс за гражданите ни. Това каза при откриването на конференцията евродепутатът Атидже Алиева - Вели. По думите й това предложение няма да реши проблемите с магическа пръчка, но е шанс за работещите на минимална заплата у нас, които не са малко. Атидже Алиева - Вели посочи, че от особена важност е участието на гражданите в платформата за социалната политика. 2022 година е година на европейската младеж, младежите трябва да бъдат активно включени в социалния живот, в пазара на труда и да живеят в Европа, в която мечтаят. Важен за България е и европейският паспорт за социална сигурност, с който ще доказваме социални, осигурителни и пенсионни права, каза още Атидже Алиева - Вели.

Пазарджик има какво да покаже и сподели с европейските ни партньори като добри практики и политика в социалната сфера. Надяваме се днешната дискусия да постави основа и възможност за реализиране на съвместни проекти и в бъдеще, както за представителите на местните власти, така и за неправителствения сектор и бизнеса в областта, заяви областният управител на Пазарджик Иван Васев при откриването на конференцията. По думите му всички работодатели, потребители на социални услуги и граждани очакват разбиране и подкрепа от институциите, както в България, така и в Европейския съюз, затова са нужни извънредни мерки, с които да се  посрещнат безпрецедентните предизвикателства, пред които продължаващата вече почти две години пандемия от COVID-19 постави обществата, икономиката и социалните системи.

Разликата в заплащането в Европа и България, в отделните региони на страната също беше предмет на дискусията. България ще следва универсален подход при формирането на минималната заплата, заяви Иван Нейков, директор на Балканския институт по труда и социалната политика. По думите му идеята на европейската инициатива за директива не е всички да получават едни и същи пари, а механизмът, по който се определя минималната работна заплата, да бъде универсален. Ще се знае, че във всички страни в ЕС инструментите за определяне на минималната заплата ще бъдат едни и същи - ще се отчита квалификация, производителност на труда, издръжката на живота и т.н., каза Нейков. Той припомни, че в България няма механизъм за определяне на минималната заплата, синдикатите искат едни заплати, работодателите твърдят, че могат да платят по-малки, а накрая министърът на финансите определя минималното възнаграждение. По думите му, затова директивата дава добър подход, добър начин да се формира адекватна минимална заплата.

Според Иван Нейков увеличаването на средната възраст на една нация не е катастрофа, а възможност. За пример той посочи Япония, Германия, Швеция и Италия, които са преди България по показателя „средна възраст на населението“ и това са успяващи нации. Той припомни, че Балканският институт по труда и социалната политика настоява за въвеждането на нов осигурителен риск у нас - дългосрочната грижа. "В живота на един човек може да дойде момент, в който той сам вече не може да се грижи за себе си и в този момент най-развитите индустриални страни казват, че не е достатъчно само пенсия да му се дава, а да има широк кръг услуги, с които той да се почувства пълноценен, да живее качествен живот", допълни Нейков.

Той посочи, че предизвикателство е и създаването на адекватна актуална социална статистика в България по общини, по области, региони за различните потребности по места.

„Държавата трябва да даде гаранция за минимални изискуеми стандарти по отношение на социалните услуги, на здравните услуги, на сигурността и на образованието, които да осигурят качество на живот на цялото население на страната, независимо къде живеят хората. И оттук нататък да не правим компромис по отношение на достъпа и качеството на тези услуги. Това е все по-важно в ситуацията, в която се намираме, заяви главният секретар на Областната администрация Пазарджик Светлан Карталов. Той посочи, че трябва да се анализират спецификите на всеки регион и да се изработи единен стандарт по отношение на публичните услуги, които държавата да гарантира.

Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" в община Пазарджик Димитрия Церова посочи, че Община Пазарджик е с една от най-добре развитите системи от социални услуги в страната, като предлага почти целия спектър услуги, както в града, така и в селата. Димитрия Церова говори за периода на пандемията и за трудностите пред социалните работници, които са постоянно на терен и не могат да изоставят хората, за които се грижат. „Работещите в социалната сфера не могат да минат дистанционно да работят, тъй като нуждаещите се трябва да бъдат обслужвани, обгрижвани, нахранени, подчерта Церова. Тя посочи като проблем ниското заплащане в сферата на социалните услуги и липсата на среден медицински персонал, заради което част от услугите остават необгрижени. С подкрепата на неправителствения сектор Община Пазарджик е решила много от проблемите, тъй като е делегирала за управление над 30 социални услуги на външни доставчици. В едно от изказванията си тя критикува ТЕЛК системата, заради това, че единствено оценява загубената трудоспособност, но не и възможностите на човек за развитие. ТЕЛК системата казва какво не може човек, а не казва какво може, посочи и Иван Нейков.

За важността на комуникацията между общините, неправителствения сектор и териториалните поделения на държавната власт в социалния сектор  говори  Цветелина Арапова-Чавдарова, директор на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пазарджик. По думите й с доброволната европейска рамка и директивата, която касае социално подпомагане и социалното включване, както и с новия Закон за социалните услуги, тези услуги се подобряват значително. С приемането на новата карта и година след преброяването на населението в България Арапова очаква да има много по-ясна представа и много повече яснота за общините, което са основен доставчик на социални услуги по презумпция и по закон.

Община Пазарджик е една от общините с най-добре развити социални услуги. На територията на област Пазарджик те са 70, като две от тях са разкрити през миналата година, добави Арапова.

Като много важни услуги Цветелина Арапова посочи дневните центрове, центровете за социална интеграция и рехабилитация, центровете за обществена подкрепа. Предвид застаряващото население все повече в Пазарджик ще има нужда от социални услуги за възрастни.

В конференцията взеха и представители на социални институции, на неправителствения сектор, социални предприемачи, представители на бизнеса. За социалното предприемачество говориха Илиян Кузманов и Борислава Георгиева от фондация "Арт Ангел". Според Кузманов в България неправителственият сектор живее с подкрепата на държавния бюджет чрез финансирането на социални услуги. По думите му ролята на държавата трябва да е на партньор, като намалява тежестта за социалните предприятия, за да се намали и цената на социалната услуга. Той обясни, че един от ефективните начини е да има социални продукти, които се предлагат на пазара, а част от средствата от продажбата им да е за социални дейности. Борислава Георгиева от фондацията обърна внимание на това, че след приключване на финансирането социалните услуги се прекратяват и ползвателите им остават без подкрепа. Затова, според нея, трябва да се работи в посока на устойчивост. От фондация "Арт Ангел" смятат, че ползватели на социални услуги би трябвало да бъдат всички граждани на Европейския съюз, всеки да има равни права и улеснен достъп до тях.

Пред ПА медия председателят на Сдружението на частните предприемачи и работодатели Иван Неделчев коментира след конференцията, че всички проблеми на държавата трябва да започнат да се решават от образованието, включително и тези, които касаят социалната политика, и тези, които касаят икономиката, а също и здравеопазването. „Ако се справим с образованието, всички други проблеми ще се решат лесно“. Това сподели Иван Неделчев и даде за пример Финландия – „страна с не много големи ресурси, но постигна успехи благодарение на инвестиции в образованието“, посочи той. Основният проблем на бизнеса  е работата ръка и липсата на квалифицирани кадри. Решението му е отново в образованието, включително и чрез дуалното обучение. Мисля, че трябва да се помисли и за увеличение на прага на социално признатите разходи. В момента той е 60 лв месечно“, каза още Иван Неделчев.




Loading...