В този ден Майка България плаче, душите български скърбят за твоя един син, Българийо, но и са пълни с трепетен възторг и гордост, че имаме тебе, Апостоле на българската свобода. Колцина народи имат Апостол на свободата?!

• Левски, научи ме

„да върна дълга ти грамаден:

десет гроша взел в заем от своя народ,

ти с тях си записал в тефтера жесток -

„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

 („Следите на Апостола”, Дяман Дамянов)

- Василие, Игнатие, Дяконе, защо та създаде Господ Бог и защо мене създаде? Има едно място край София, нарича се Голгота…Тамо го разпнаха...
- Де му е гробът? Де са го заровили? Никой не знае...
- Що е сторил, та го търсят из цялата Империя?

- Аз съм тръгнал да проповядвам, щото ми е жал за народа.
И взема чашата и възблагодари и даде им я и рече:
- Пийте от нея всички, щото тя е моята кръв на Новия завет, която се излива за мнозина, за прощение на греховете…
("Великденско вино", Константин Илиев)

В слънчевата утрин на 18 февруари красиви и пременени деца от II „б” и  II „в” класове на Начално училище „Васил Левски” - Пазарджик, водени от своите учителки, дойдоха с цвете в ръка пред паметната плоча на Левски върху стената на Читалище „Н.Й.Вапцаров” – Пазарджик. 

 

Целият творчески екип на читалището Нели Троянова – секретар, Нели Радкова – библиотекар и художника Константин Анастасов посрещнаха учениците.

Библиотекар Нели Радкова разказа увлекателно на малките любознателни ученици за хана на Червен Стоян (Стоян Ангелов), в който Левски се е срещал с комитетските дейци и е отсядал при посещенията си на Татар Пазарджик в своите обиколки из българските земи, и който е бил в близост до дн. улица „Стефан Караджа” и мястото на сградата на читалището.

Според изследователите Левски е бил в Пазарджик 5 или 6 пъти и освен в хана на Червен Стоян, е отсядал в хана на Никола Ръжанков, близък негов съратник и приятел, в дома на Хаджи Рашко Хаджиилиев, Михо Стефанов – секретар на пазарджишкия комитет, братя Георги и Стефан Консулови.

Второкласниците, под ръководството на своите учителки г-жа Тодорка Тричкова и г-жа Веселина Алексиева, бяха подготвили рецитал по стихове за Левски. Случайни минувачи се спряха да чуят вълнението на детските гласове, произнасящи пламенно и крилати фрази на Васил Левски:

„Дела трябват, а не думи!”

„За Отечеството работя, байо!”
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

Последва поднасяне на цветя пред паметната плоча и минута на поклонение, минута насаме с Левски пред неговия лик, на място, напоено с неговите стъпки и със спомена за него. Всяко дете се вгледа в очите на Левски от портрета и в мига на съкровено общуване с духа на безсмъртния българин му изпрати своята мисъл на възхищение, преклонение, благодарност за великата саможертва.

Децата научиха за едната от най-святите реликви на България – отрязаната коса на Апостола, пазена от майка му до края на живота ѝ, и предадена от сестра му Яна на Министерството на просвещението. Днес златистите кичури се пазят в Националния военно-исторически музей – София.

Когато чу историята за отрязаните коси на Дякон Игнатий, един млад юнак, с лъвско сърце, само на 8 години, произнесе като тържествен обет: Аз ще накарам татко да ме води в музея при косите на Апостола, и когато ги видя, Левски ще влезе в мен и аз ще стана Левски.

„Историята ни разказва,
че бил и умен, и сърцат.
Велик като България.”
(„Апостолът на свободата”, Христо Радевски)

 

Днешният ден България получи Нова вяра и Нова надежда, че има горещи и смели сърца, туптящи в гърдите на малкото българче на Велика в духа си България, който си пожела Левски да влезе в него и той самия да стане Левски.

"Без революция сме загубени во веки веков."
"Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен."
"Трябва да се жертва всичко, па и себе си."
(Васил Левски)

Зорница Баракова,
случаен минувач