Втората книга на Илиян съдържа всичките елементи, за да попадне заслужено на видно място в най-свободомислещата книжарница на Острова. Не случайно, огромна част от заплахите срещу Пазарджишкия писател, принудили го да се озове в Лондон, бяха насочени точно срещу неговите прекалено либерални позиции, смесени с класическите разбирания за Вярата. Някои критици определят Илиян като Анархо-Капиталист, други го сравняват с магическия реализъм на „Сатанинските Строфи“ на Салман Ружди, а има и такива за които реставрира Инквизицията, въпреки че самият той се оприличава на кумирите си Булгаков и Сервантес, но неоспорим факт е че той умее да провокира и да кара читателя да се замисля. Това е едно магическо пътешествие, пълно с мъдрост, както бе казал за книгата доайенът на българската критика - Иван Гранитски. Пътешествие, започващо от древна Сирия и Египет с въпроса какво е Бог и Закон, преминаващо през доковете на индустриализиращия се Манчестър, фашистките факелни шествия в Италия, опиумните бунища за хора в Азия, горящите камери на концентрационните лагери по време на Втората световна война… И стигайки до едно феерично препускане през Ню Йорк, Хонг Конг, Женева, Москва, Лондон, Ченг Мей… на един ужасно богат проклетник влюбен в една никому ненужна блудница, влюбен в елитна проститутка, любов, заради която той е готов да преобърне света из основи.

Но нека да поговорим с Илиян за Дявола и за….

Г-н Кузманов, последната Ви книга „Дяволът! Аз го Познавам“ намери добър прием в Лондон – в една от големите централни книжарници. Какво предстои на Острова?

На Острова следващото нещо, което предстои е Представяне на Книгата във Финансовото Сърце на Европа, Canary Wharf, като има още два гвоздея свързани с България. Дегустация на Български вина и Събиране на средства за Децата имигранти от Афганистан във Военна Рампа. Някак си ми е пошло да виждам уж загрижени лицемери за белите деца имигранти, като пропускаме в действителност най-нуждаещите се и най-изстрадалите с тъмен цвят на кожата. Вече собствениците на небостъргача, където ще е представянето, се включиха с организацията и даже с обещана малка помощ. Другото важно са Българските вина. Голяма болка ми е че не можем да се продаваме, освен на приказки. Като изключим чиновниците, които трошат милиони за уж реклама, като в действителност не само ефекта е нула, не само парите са потънали в джобовете им, защото те могат само това, но и сме пропуснали безброй възможности взети от Чилийски, Новозеландски и какви ли не още вина. В случая думата чиновник я използвам и за уж „маркетолозите“, „ПР“ите и всякакви там хора, които просто харчат едни пари, без никои в крайна сметка от собствениците в този така важен за България сектор да им поиска голямата сметка, защо нашите вина не се продават добре, което е факт. Извинявай, забравих - ние както в администрацията, така и в бизнесите си назначаваме - жените, бивши и настоящи любовници, братя, братовчеди, шурей и баджанаци… и не мислим за сектори и перспективи, освен ако не баламосваме електората предизборно. Защото това ни е главното наследство от Соца, има една всеобхватна държава, която е кой как може да я краде.

Как ще представите пред българската общност творбата си?

Надявам се Септември българската общност да се включи в представянето на книгата. Собствениците на книжарницата изявиха желание да поканят представители на Българското Посолство, Културен Център. Аз ще се обърна към българските медии и съответно общност. Надявам се да се получи нещо уникално, въпреки че съм малко скептичен към нашия дипломатически чиновнически корпус, просто досега нито са гостували, нито са се отзовавали, нито с нещо са помагали. Все пак, не принадлежа към никоя група, кръг, кръжок, пионерска или както там се наричат организации.

Чувствате ли се Свободен Човек – така, както Вие разбирате това понятие?

Само забравих да вметна, поканен е кметът на Tower Hamlet (квартала, в който се намира Canary Wharf - това е финансовата столица на света). Кметът се казва Лутфур Рахман и е от Бангладешки произход, имигрант. Кметът на Лондон Садик Хан е от Пакистански произход, баща му е имигрант, шофьор на автобус в Лондон, а единият от кандидат премиерите на Лондон е Риши Сунак от Индийски произход. За съжаление, не се чувствам достатъчно свободен, чувствам се обременен… Както с гордост казвам, че съм Българин, произхождам от достоен и благороден род, бих искал да мога да кажа, че и в България е така както в останалия цивилизован свят. Че имаме кмет на Пазарджик от махалата, че там има градски транспорт и той ходи с колело на работа. Че имаме млади честни, модерни, необременени от тоталитарното мислене и порядки хора в институциите, да има в София поне един общински съветник от Сирия или Афганистан, а в народното събрание да не е бизнес клуб, а да имаме свободни, активни представители на всички цветове и вяри.  А не евангелистите, да въздишат с облекчение, че мюсюлманите са на дневен ред да бъдат мразени и обиждани. Да имаме депутати и министри, които си признават, че са гейове и са позитивен пример за другите с различна ориентация, а не да влизат във властта само заради този медец наречен корупция. И после гейовете, евреите и разбира се Сорос в устите на знаем кои са виновни за всичко от 5G до Ваксини и Марсианци. Не бих искал, тоталитарна носталгия и тоталитарно настроени хора със страни имена и още по-странно поведение и думи. Не бих искал постоянно да чакаме месии или все с това „младите“, а те да са деца и внуци, възпитаници на онея старите, знаем кои… не искам да виждам сегашния протофашистки тюрлюгювеч, който се надига от нашата без това преварена тенджера…

Кое е последното нещо, което Ви натъжи и друго, което Ви зарадва?

Натъжиха ме отговорите на въпросите ти. Това че ме хваща яд на този абсурд, дебелашки фарс, на това карикатурно deja vue, което много от нас не осъзнават или просто неглижират. Извинявай, днес във Facebook ми попадна банер пост със стотици лайкове, от група с няколко десетки хиляди последователи, че единственото нещо, което ще оправи България е Белене. Асоциирах го със Салман Рушди, това което на него му се случи преди седмица. С това че ние също имахме нашия Рушди, който убихме на рождения ден на вожда в Лондон, някъде до книжарниците за които говорим. На рождения ден на вожда, който безпардонно реабилитираме в момента, дори и с апатията, че позволяваме това да се случи. Защото нали знаеш колко е било хубаво при Тато?

А ме зарадва това, че въпреки всичко си казвам, че това е фарс, че е карикатура, че тези анимационни герои не могат да бъдат истински. Че са все едно сюрреалистични скици изкарани от ония стари пропагандни филми, на които сценарист (На всеки Километър) е бил същият Георги Марков, когото убиват, може би заради това че ги е нарисувал като карикатури. Иронична препратка с развеселяващия ни Алеко… Надеждата ми ме развеселява, че това няма как да се случи, че това е просто жалка карикатура.