iliyan_kuzmanov20221212c.jpg

Поредното признание за писателя Илиян Кузманов идва от Обединеното Кралство. Той оглави класацията за най-добра книга на една от водещите радиостанции на Острова - UK Talk Radio. След него остават "Приказка" на Стивън Кинг, книгата на американският вицепрезидент Майк Пенс "Господи, помогни ми", както и бестселърът на Джон Гришам "Момчетата от Билокси". "Дяволът! Аз го познавам" е втората книга на Илиян Кузманов. Първата - "Ако Срещнеш Буда, убий Го", също се радва на голям успех и с нея българският писател проби в Топ 20 на Амазон. Класацията на UK Talk Radio е читателска, което е още по-голямо признание за автора и то идва след един много добър прием на книгата в лондонските книжарници. Илиян Кузманов е автор, който доста нетрадиционно представя творбите си пред читателите – дори и в кабаре. Вземаме повод от новия му успех, за да направим интервю с него.

  -Г-н Кузманов, успехът Ви следва навсякъде, но и Вие не чакате наготово. Смея да кажа, че сте първият български автор, който прави активна и оригинална кампания за представяне на свои творби. До каква степен успехите Ви са плод и на тази кампания?

 

Към книгите си винаги подхождам по начина, по който правя бизнес - доставям си удоволствие и го правя от сърце. А бизнес съм започнал да правя, от както се помня и се помня като човек, наслаждаващ се на живота. Някъде там, назад във времето, Ханче Калугерово ми бе прощъпулникът, началото на 90-те, от тогава, по пътищата, по цял свят. Така е и с книгите. С първата, началото бе по пътищата, още от печатницата, пълен багажник с книги и Македония, Сърбия, Румъния, Турция и навсякъде, търкалящи се камъни (Rock and Roll в истинския му смисъл) и пълна импровизация и купон. Така минах и през най-доброто кабаре на Балканите. И ако трябва да бъдем честни, не съм чувал някой писател да е бил част от кабаретна програма, още повече да му дадат свободата сам да прави хореографията си с едни толкова прекрасни дами. Втората книга я започнах в Лондон, на последния етаж на един небостъргач, от който се виждаше целият град, стоящ там на две хилядолетия и половина. И един български, изключително нахален и със самочувствие писател, който говори за литература, философия, религии и прави дегустация с български вина. Това е моят път, неутъпкани диви пътеки.

Iliyan Kuzmanov20221212b

Кирил Маричков с книгата на Илиян Кузманов в Лондон

 

Другия път не е моят. По стълбичката нагоре, като в Приказката за Стълбата на Смирненски.

 

 Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. - Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

Като накрая Дявола му взима всичките човешки сетива и го пита отново:

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

 

Та за каква литература да говорим, още повече, правена за големи битки навън. Казвам го, въпреки че съм член на Британския Съюз на Писателите, но това няма нищо общо с нашето разбиране за съюзи…

Iliyan Kuzmanov20221212a

Книгата на Илиян в книжен Лондон за Коледа

-Как научихте, че сте начело на класацията на UK Talk Radio? -Да изпревариш световни величия като Кинг и Гришам е много вълнуващо и задължаващо. С какво ще продължите, какво предстои в творческите Ви и житейски планове.

 

Работя с ПР Агенция и те са ме включили в класацията, на един етап от радиото, поискаха информация, за да направят фен страница, защото книгата е избрана за книга на Декември. Удоволствието бе огромно и важното е, че се разписахме и то с нокаут, всичко друго е история. В момента реализирам два проекта, свързани с писане. Единият вече може би има материал за две книги, но ми се иска да не е завършил все още. Нещо като много шантав и същевременно пълен с философия и сериозни неща очерк за завърнали се българи след 20 години. Като голяма част от него вече е публикуван в различни медии, в различни формати, а сега вече съм го събрал в един нов сайт за анализи, който разработвам. А второто е една историческа хроника, изследване на нещо, на което не се обръща исторически голямо внимание. История на бизнеса и търговията, на културният обмен, който те носят, през призмата на един от най-древните Римски пътища, като особено внимание ще бъде отделено на Османския Период. Но най- вероятно, ще си дам поне година пауза, 23-та година ще я пропусна за нещо ново, защото и двата проекта са доста сериозни, а и вървят ръка за ръка и си искат задълбочена работа.

 Iliyan Kuzmanov20221212

-В родния Пазарджик положихте началото на социалното предприемачеството. Както се казва, има ли то почва у нас и ще продължите ли в тази насока?

 

Всичко което съм правил в Пазарджик е било от любов, много чисто сърце и идеалистични пориви! В комбинация с това, което мога да правя най-добре - бизнес.

 

Когато говорим за социално и предприемачество, ми идва в главата една будистка поговорка, която гласи, че в „Очите на Буда ти си Буда, а в очите на Прасе ти си Прасе.“ Основният проблем на Комунизма, бе че хора, хванати от кол и въже, хора, които до вчера са орали нивите без волове, за една нощ са присвоили всичко от тези, които с поколения наред са се занимавали с предприемачество. И тези същите работнически пролетарии, в един момент започват да си вярват, че не са продукт на номенклатурата, а са някаква благородна каста. И на сутринта са започнали да се разпореждат със собственост, финанси, съдби на хора. И така вече 80 години се крият зад социални каузи, все със състрадание и винаги с парите на другите. Така че е хубаво да си припомняме, че уж благородни каузи, скрити зад боравенето с чужди пари от хора, по-точно от хора не дали един пирон на обществото, се нарича простичко - Комунизъм.

 

Знаеш ли каква е разликата между бившия кмет на Ню Йорк Рудолф Джулиани и бившия кмет на Москва Лужков? Джулиани изхарчи половин милиард от собствените си пари, за да променя Ню Йорк и да се запише в историята. Лужков от корумпиран второразряден чиновник, стана милиардер, със заплата $1000 на месец, точно като у нас. И накрая, що не ни вземали в Шенген? Ми защото си искаме  работническия комунизъм, но да живеем като Виенска аристокрация.

 

Но в интерес на истината, даже не се замисляме, какво аджеба е това социално предприемачество. А сме го имали, стотици години назад, нашите възрожденци са строели библиотеки, училища, църкви, а днес - присвояване и усвояване. Само погледни какви библиотеки за по няколко милиона се направиха в села от по 700/800. И това в ерата когато всеки телефон може да побере композиции книги, стига на някой да му се чете. И ти излиза един президент, цял живот под фуражка и на заплата и някакъв човек с име на птица и обвиняват Холандия  и пропадналия Запад, че не ни искат. И в допълнение, някакъв бивш музеен работник се изживява като новия газов Фюрер и окупира молове… Та от къде да разберем, как идва тази лична инициатива да правиш за другите със своите пари, които са изкарани от собствен бизнес? Веднъж се запознах в едно много популярно НПО в Пловдив с едно момче, което работеше там, моя възраст. Представиха ми го, че преподавал Социално предприемачество в Пловдивския Университет, останах с отворена уста, човекът никога не се бе занимавал с бизнес, даже не му стана интересно да разбере, как се печели титла най-добър социален бизнес в Лондон, но пък е специалист, определено голям. Та той преподава успешно усвояването на евро средства по проекти. За какъв Шенген говорим изобщо?!…

 

В заключение само ще вметна какво казва за Илиян и неговата нова книга New York Weekly. Все едно нарочно избрали култовата дата 9 ти Септември 2022 година, за да провъзгласят книгата на Илиян за книга на месеца:

 

"Дяволът Аз Го Познавам" е многопластов антитоталитарен апокриф, изповед на свободния човек или просто евангелие на самобитния човек - ярост, бунт в името на любовта, далечен вик за свобода, който може да разтърси беззаконни империи и безбожни тирани. Кузманов майсторски описва самотното пътуване на волята, безкрайната сила на човешкия дух и безсмъртната душа чрез цикли от метаморфози, сънища и откровения.

 

Иронията на Илиян е обезоръжаваща, което блестящо му позволява да разобличи всичко абсурдно и парадоксално в тоталитарните общества. „Дяволът Аз Го Познавам“ е източноевропейският отговор на надигащите се тъмни автократични системи, вдъхновен от класическия роман на Мигел де Сервантес "Дон Кихот"…

 

Трябва да се смеете. В противен случай ще плачете, защото колективното отричане на индивида и фашизмът са може би най-добрият пример за онзи сън на разума, който довежда на бял свят чудовища като днешния Путин. Кузманов ни призовава да разгледаме магическото и личното откривателско пътешествие на Дявола редом с политическата и социалната история. Които трябва да консумираме при равни условия, като хляб и вино. Това е духовно и разумно предложение, но не съм сигурен дали се получава. Кузманов добре се справя с това да ни напомни за жестоката реалност на нацистките концентрационни лагери, съветските ГУЛАГ-ове и надигащия се страшен Путинов свят днес, като прави много паралели с Аномалията в романа си…

 

Дяволът е нагледен пример за историческата неизбежност и на екстремният ужас, който носят комунизмът и национал - социализмът - беззаконни тирани като Сталин, Хитлер и Путин… Тъмният образ на днешния Путин - ултра патриотичните, нацистки масови движения, примесени с квазирелигиозен национализъм, които измъчват Източна Европа. Съвременни източноевропейски "Сатанински стихове", които струват на писателя много - не само изгнание...“




Loading...