„Тук съм, за да ви кажа, че осакатяваме психиката на децата си и то по съвсем лежерен, приятен предпочитан начин. Да, звучи странно, но е истина, а истината винаги звучи странно. Но не е възможно, та нали сме техни родители и мислим само най-доброто, ще каже някой!

Как го правим ли? Ами, като им даваме телефона/таблета, толкова е лесно! Така те си играят и са кротки (мечтата на всеки родител), а ние си пием кафе или също сме на телефона. Това е изключително лесен начин да превърнем здрави деца в деца марули и ние го правим“.

Това е началото на предговора на книгата на Георги Млеканов. Болезнено начало, но сигурно трябва да заболи, за да постъпим отговорно като родители. А книгата му е насочена преди всичко към родителите, защото учителите са в живота на децата само десетина години, а родителите са за цял живот.

С какво е опасна дигиталната зависимост, какъв е проблемът и какви са решенията – именно на тези въпроси се опитва да отговори авторът.

„Зависимост не е, когато играем игра или когато пушим или пием. Зависимост е, когато не го правим, а мислим за него. Когато сме с приятели и семейство, а мислите, тялото и поведението ни са  заложници на зависимостта - тогава идва проблемът“, казва Георги Млеканов.

Той образно обясни по време на представянето на книгата си какво се случва в мозъка на дете, което вместо да общува пълноценно с родителите си, с приятели и връстници, получава телефон в ръка.

„Проблемът, за който алармирам, е, че даването на мобилни устройства на деца в ранна възраст води до необратими последствия в техния мозък. Ако  си представим, че мозъкът на детето е бяла дъска, то изграждането на неврони, на сиво и бяло вещество в мозъка става, когато детето взаимодейства с родителите, със средата – когато пипа предмети, когато е със свои връстници, когато контактува. Тогава тази дъска ще се напълни с пътища, които ще му помогнат да комуникира, да разбира, да учи, да чете и ще стане пълноценен човек. Представете си и дете, което от 7-8-месечна възраст е оставено с телефон в ръка. Пътищата, които ще се начертаят на неговата бяла дъска, ще са много по-малко. Това дете ще се превърне във функционално неграмотен човек. Ще изпитва трудности при изпълнението на елементарни задачи, няма да има мотивация, ще има проблеми с комуникацията, няма да комуникира, а това води до фрустрация, до тревожност и депресия и в света това дете ще бъде аутсайдер. В тази връзка искам да алармирам преди всичко родителите, защото отговорността е тяхна. Учителите са част от живота на едно дете в продължение на десетина години, а родителите са за цял живот отговорни“. Това заяви Георги Млеканов и сподели, че не би искал да вижда деца на 2 години, които не искат и не са се научили да ходят, защото на детската им количка има монтирана стойка за телефон.

„Иска ми се повече родители да прекарват повече време с децата. Зависимост е когато детето е вкопчено в играта и в приложението. То ще е с нас на почивка, но мислите му са закопчани в онлайн пространството, то реално няма да бъде с нас“, коментира още Млеканов.

В книгата авторът е цитирал различни научни изследвания, в това число  от ЯМР изследвания за сивото и бялото вещество и броя на невроните при деца със зависимост и такива без зависимост.

Освен че чертае проблемите, свързани с дигиталната зависимост, Георги Млеканов дава и решения. Едното от тях е нарекъл „Фабрика за герои“. Според него новите геройства са да си си научил урока, да си събрал боклука, да подадеш ръка на възрастен, да накараш днес някой да се почувства важен и значим, да събереш пари за болен, да почистиш боклука в парка. „Такива примери трябва да даваме. Това е геройство и на това трябва да учим децата си“, каза Георги Млеканов. Заедно с малките ежедневни геройства той говори за спорта, за съвместните занимания на деца и родители, които са част от добрите решения и ще отделят детето от дигиталната зависимост.

За жалост, в България няма статистика за броя на хората, които са в такава зависимост, но има страни в които има статистика, като Саудитска Арабия, които посочват за дигитално зависими 30% от населението си. И предприемат мерки. Защото мозъкът на детето се развива до 5-годишна възраст и родителите не бива да изпускат това време, алармира авторът.

„Дигиталната зависимост“ е третата книга на Георги Млеканов след сборник разкази и повестта „Бисмут“. В разказите си авторът по хумористичен начин представя различни професии. Млеканов има опит и успехи в социализацията на трудовия пазар на хора от уязвими групи, които с основание му дават повод за гордост.